Много от кредитните институции в България са изправени пред предизвикателството да адаптират бизнес модела си към икономическото възстановяване, да определят приоритетните за тях пазарни сегменти, както и да преформулират продуктовите и ценовите си стратегии. Това предупреждение отправя Българската народна банка (БНБ) в доклада си за банковата система на страната през първото тримесечие.

Тя препоръчва на банките да се придържат към консервативни кредитни стандарти, за да бъде избегнато натрупването на допълнителен риск при потенциално активизиране на кредитирането.

Евентуалното засилване на склонността за поемане на риск и облекчаването на кредитните стандарти могат да предизвикат допълнително влошаване на качеството на активите при неблагоприятно макроикономическо развитие, предупреждава централната банка

Нивото на ликвидност в банковата система се запазва високо, поради което не е изключено някои банки да потърсят по-доходоносни (и същевременно по-рискови) алтернативи за инвестиране на свободните ликвидни ресурси, предупреждава БНБ, цитирана от Дневник. Тя вижда риск за доходността, ако банките променят бизнес модела и активизират дейността в някои направления, например кредитирането на малки и средни предприятия и жилищното ипотечно кредитиране.

Централната банка настоява банките да следят внимателно доколко вътрешните им стратегии и оценки за управление на ликвидността съответстват на евентуалните промени в бизнес модела.

Натрупването на депозити в банковата система се очаква като цяло да запази темповете си независимо от продължаващата тенденция към понижение на лихвите по депозитите, прогнозира докладът. Според анализаторите на БНБ дори и в условията на подобряваща се икономическа среда предприятията и домакинствата ще продължат да предпочитат свободните им средства да стоят в банките и няма да търсят алтернативни форми на спестяване. Напомня обаче, че е възможно вместо за спестяване вбъдеще по-голяма част от свободните им средства да се насочва към потребление.

Според централната банка предизвикателства крие и тенденцията кредитните институции да използват изпреварващото намаление на лихвените разходи като основно средство за запазване на размера на нетния лихвен доход.

В края на март 2017 г. общата сума на депозитите в банковата система възлиза на 78.9 млрд. лв., като е отчетено тримесечно увеличение с 276 млн. лв. (0.4%).

Кредитите нарастват с 291 млн. лв. (0.5%) за тримесечие. Заемите за нефинансови предприятия са най-голям дял (42.2%) и нарастват със 132 млн. лв. Кредитирането на домакинства нараства спрямо края на 2016 г. с 275 млн. лв., а делът му е 23.9%.