Десетократен ръст отчита българският биосектор

rastej

Около 10 пъти е нараснал секторът на биологичното земеделие в България за периода 2006-2012 г., като през 2013 г. 2000 са фермерите, които отглеждат продукцията си по екологичен път. Основна част от биопроизводителите развиват своята дейност в Южна България, като постепенно нараства делът им и в северната част на страната.

 

Това показва анализ на състоянието на биоземеделието в България, представен от Пепо Петров, изпълнителен директор на Фондация за околна среда и биоземеделие в рамките на земеделския бизнес форум на сп. ENTERPRISE „Фермата“, който се проведе в Плевен на 30 януари. Във форума се включиха производители и търговци, финансови специалисти и експерти от държавната администрация, за да дискутират успешни практики в българското земеделие и програми за финансиране на сектора.

 

По области на дейност, най-голям процент от биооператорите са съсредоточени в производството, а процентът на занимаващите се със събиране, преработка и търговия е нисък. „Все още липсва достатъчно развито преработвателно звено и секторът е ориентиран към износ на биосуровини, което не позволява добавената стойност от преработването на произведената продукция да остава при местните оператори“, коментира Пепо Петров. Според него е необходим регионален подход и съдействие от местните власти и общности за затваряне на цикъла на биопроизводство, преработване и пласмент на основата на сдружения и партньорство.

 

Биопроизводителите отглеждат традиционни за страната култури и финансират производството основно със собствени средства. Те могат да кандидатстват и за финансови средства по новия програмен период 2014-2020. „В новия програмен период се предвижда подпомагането за биологично земеделие да бъде в отделна мярка, но на този етап е част от подпомагането по мярка 214 - „Агроекология“, обобщи Пепо Петров.

 

По време на бизнес форума дългогодишния си опит като биоземеделец и зърнопроизводител сподели Албена Симеонова, член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и създател на Българска асоциация Биопродукти (БАБ). Според нея бъдещето на малкия производител е в биологичното производство и то във всички традиционни за България браншове. Като основен проблем в сектора тя посочи недостатъчните количества продукция, която могат да предложат биопроизводителите. „Затова трябва да бъде осъзната необходимостта от коопериране“, съветва Албена Симеонова.

 

„ОСП не е ефективна и не стимулира развитието на селскостопанския сектор“, категоричен бе Красимир Кумчев, управител на Агропродукт груп ООД. Той допълни, че субсидиите по Програма за развитие на селските райони не са достатъчни за подпомагане на производителите на плодове и дори възползвайки се от европейските програми, един фермер трябва да има достатъчно високи собствени ресурси, за да може да бъде в крак с модерните технологии.

 

Преглед на новия програмен период 2014-2020 направи Петър Павлов, държавен експерт в отдел „Директни плащания и пазарна подкрепа”, Министерство на земеделието и храните. Той запозна участниците в бизнес форум „Фермата“ с възможностите за земеделски субсидии и условията за кандидатстване. Възможности за финансиране и подкрепа за развитие на собствен бизнес в земеделския сектор представи и Владимир Георгиев, регионален мениджър в Банка ДСК.

 

Бизнес форум „Фермата“ беше организиран от списание ENTERPRISE с подкрепата на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), Национален съюз на градинарите в България и банка ДСК.

Споделете:

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.