Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) няма да участва в протестни действия, ако фермерите получат евросубсидиите по сметките си до утре, заяви председателят на организацията Христо Цветанов.
Г-н Цветанов, в петък на извънредна среща с премиера Борисов получихте уверение, че в днес (в понеделник) земеделските производители ще получат по сметките си субсидиите за единица площ. Започна ли изплащането на средствата?
Очакваме първите плащания да влязат утре сутринта. Още в петък премиера ни увери, че са направени неумоверни усилия, и парите за национални доплащания са осигурени. Сумата е в размер на 850 млн. лв, като общият размер на националните доплащания е 920 млн. лв. но в момента се извършват някои корекции и презичисления.
Получихте ли информация за това как са били осигурени тези средства?
Не. Бяхме информирани, че парите са осигурени, но не сме получавали никакви допълнителни обяснения.
Очаквахте ли нещата да се случат толкова бързо?
Не, на предишната ни среща, която се проведе в четвъртък, от поведението на премиера ясно личеше, че той не е наясно с това какво е свършено от Министерството на финансите.
Означава ли всичко това, че няма да се включите в насрочените за сряда масови земеделски протести?
Нашият управителен съвет реши, че ако средствата действително бъдат преведени по сметките на земеделците до утре, в сряда ние няма да протестираме. Първоначално решихме да подкрепим инициторите на протеста, тъй като, поради забавените плащания секторът инкасира огромни загуби и е принуден да прави компромиси, които компрометират цялото производство.
Какви са нагласите сред останалите организации, заявили участието си в протеста?
Сега разбирам, че Асоциацията на зърнопроизводителите остава в стачна готовност, което означава, че и ако те не видят парите си до утре, ще протестират.
Как бихте коментирали днешната оставка на финансовия министър Симеон Дянков, свързвана именно с проблемите около земеделските субсидии?
Това, което мога със сигурност да кажа е, че досега финансовото министерство водеше една много рестриктивна политика спрямо земеделието. Първо националните доплащания бяха намалени, а после напълно премахнати. В резултат от това през последните две години секторът е усвоил с около 800 млн. лв. по-малко.
Наскоро приключи организираната от АЗПБ Национална среща на земеделските производители. Кои са основните резултати и изводи от нея?
Форматът, едиствен до този момент, се оказа успешен. Събраха 400 души, основно колеги-земеделски производители. Те ни дадоха една много важна индикация – че все повече се интересуват от следващия референтен период (2007-2014 г.) Това означава, че административната култура на земеделските производители се повишава, те осъзнават все повече, че имат възможност да задават посоката на развитие, политиките на сектора в един 7-годишен период. В това отношение ние сме привилигировани спрямо другите икономически сектори. Освен това, колегите дават ясен знак, че имат намерение да инвестират. Те смятат да влагат в добавена стойност, в преработка, плодове и зеленчуци.
Тоест, бизнесът е позитивно настроен за следващия програмен период?
Точно така, всички ние сме убедени в огромния потенциал на нашето земеделие, в това, че сега е момента да се развиваме и да правим планове за бъдещето.
Друга голяма новина от тези дни е договорената с над 2 млрд. евро по-голяма сума за България по линия на общата селскостопанска политика на ЕС. Как ще повлияе това на сектора?
Засега имаме данни само за общия бюджет. Остава да разберем дали разполагаме със 7.7 млрд. или със 7.5 млрд за следващите 7 години. Уверението на министър Найденов е, че ще стигнем до около 220 евро на земеделски производител на единица площ.
Ще помогнат ли повечето средства на производителите в неравностойната им борба с европейските им конкуренти на местния пазар?
Макар и да принадлежим към една общност, ние всички живеем в много конкурентна среда. Докато някои страни членки имат 50-годишна история в ОСП, ние имаме по-малко от 5. Ние не сме поставени на една равна плоскост с останалите ни конкуренти и затова трябва да търсим компенсаторни инструменти. Колегите ни от страни като Гърция, Германия и Австрия са много силни от нас, защото имат много по-добра материална обезпеченост. А ние тепърва трябва да си оправим стопанствата, машинния парк, да подобрим технологиите. Ето защо средствата ни помагат, те са жизнено важни.
Стана ясно, че за да могат овощари и зеленчуопроизводители да усвоят по-добре европейските средства през следващите седем години, те ще трябва да се кооперират. Как може да се случи това?
Организациите на производители са една добра западноевропейска практика, която може да помогне и на местните земеделци да бъдат по-конкурентоспособни. Добре ще е тази практика да се пренесе и тук. Така, например, няколко производителя на краставици ще могат да закупуват една обща машина за обработване на продукцията си, която да ползват под една търговска марка и съответно да продават по-голяма като обем еднородна продукция. Една хубава новина от последните дни е, че ще има възможност и за плащания, обвързани с производството. Така, държавата със собствено решение ще може да стимулира определени стратегически важни подсектори.
