Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | September 23, 2017

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Безпорядъкът в поземлените отношения спъва агроекологията

Безпорядъкът в поземлените отношения спъва агроекологията
Мария Черешева

Стартирането на Националния гаранционен фонд за одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони създава реална възможност голяма част от договорените инициативи да бъдат изпълнени успешно до 2015 г., смята главният секретар на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Ивайло Тодоров. 

Г-н Тодоров, преди дни първите седем банки подписаха споразумения за гарантиране на одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони на обща стойност 607 млн. лв.  по линия на Националния гаранционен фонд. Очаквате ли тази възможност да предизвика желания интерес у фермерите?

Интересът е налице от самото начало – голяма част от колегите, които имат одобрени проекти и проблеми с финансирането им очакваха с нетърпение стартирането на Гаранционния фонд. Както знаете, особено малките производители, земеделските стопани и стартиращите земеделци имаха сериозен проблем с финансирането на своите проекти и оттам изобщо тръгна идеята за създаването на фонда. Ние, като асоциация от години говорим за необходимостта от гаранционен фонд, естествено в много по-обхватен вариант, но все пак, това е една стъпка, която ще подпомогне финансирането на инвестиционните намерения на земеделските производители.

Реалният старт на фонда сериозно закъсня. Има ли риск от отпадане на проекти в резултат от това забавяне?

По мое мнение, ако банките започнат бързо да обработват кредитите по гаранционната схема, а те би трябвало вече да са предприели действия по комуникация със своите клиенти дори извън фонда, би трябвало проектите да успеят да се финансират навреме. Имайки предвид, че проектите имат 2-годишен срок за реализация и голяма част от тях бяха одобрени през 2012 г., до края тази година е напълно възможно те да бъдат финансирани и осъществени.

По данни на Министерството на земеделието и храните, около 40% от земеделците са одобрени проекти са имали затруднения с намирането на собствено финансиране? Какви са Вашите впечатления?

Не разполагам с конкренти цифри, но мога да потвърдя, че голяма част от младите и стартиращите земеделци, които тепърва навлизат в сектора и бяха разработили своите проекти, имаха такива проблеми. Предполагам, че именно това е и мотива за създаването на фонда, който по принцип не беше предварително планиран.

А не е ли възможността да се спасят пари от неатрактивните схеми на ПРСР ключовият мотив за създаването на Гаранционния фонд?

Може и това да е една от предпоставките, но е факт, че в момента на програмиране на ПРСР преди 2007 г. нямаше затруднения с кредитирането и нямаше как да се предвидят  проблемите на банковия сектор, които започнаха през 2008 г. и се задълбочиха през 2009 г.

Лихвата по кредитите от Гаранционния фонд ще бъде между 7 и 9%.  Адекватни ли са тези равнища на възможностите на бенефициентите?

В сегашната пазарна ситуация около 7-8% е един добър лихвен процент. Имайки предвид, че за кредити ще кандидатстват основно стартиращи структури, при  други равни условия те биха получили далеч по-висока лихва. Според мен,  в случая лихвеният процент дори не е най-водещият фактор. Тук водеща е възможността за покритие на 80% от обезпечението, което трябва да осигурят бенефициентите, а проблемът с финансирането на проектите идва най-вече именно от липсата на обезпечения в малките структури и стартиращите предприятия. Големите земеделски производители никога не са имали проблеми с кредитите и финансирането. Затова важното е, че сега за фермерите остава да покрият едни 20% от стойността на проектите, което не би трябвало да представлява проблем почти за никого. Само инвестицията, която ще бъде направена със средства по програмата, е достатъчна, за да гарантира тези 20%. Също от голямо значение е факта, че банките бяха задължени да декларират, че ще финансират стартиращи предприятия. В този смисъл, считам, че фондът действително предоставя добри възможности и много фермери ще се възползват от тях.

Фондът ще финансира проекти само по три мерки: 12 „Модернизиране на земеделските стопанства“ 122 „Добавяне на стойност към икономическата стойност на горите“ и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“. Трябваше ли да бъдат включени и други?

Ние като фермери се интересуваме най-вече от мярката за модернизиране на земеделските стопанства – 121. Няма друг икономически сектор, в който да има 300 хил. предприятия, като по-голямата част от тях са дребни структури. Затова и смятам, че в този сектор са най-големите проблеми и затова той има нужда от подпомагане.

Като положителен факт може да се отчете и това, че средствата ще бъдат разпределяни за приоритени области, каквито са производството на плодове и зеленчуци, инициативите на млади фермери и полупазарни стопанства…

Така е, особено предвид, че напоследък банките бяха много резервирани и подхождат негативно към финансирането на тези сектори. Напоследък дори оранжериите изпитват проблеми с намирането на оборотни средства. Това са доста рискови сектори.

Държавен фонд „Земеделие” също предоставя кредитиране за земеделски проекти. Доколко ефективна е тази схема?

Фондът предоставя два вида кредити. Единият е за пряко финансиране на дейности, които не представляват интерес за банките – за създаване на трайни насаждения и т.н. Факт,  е че има интерес към тези кредити и догодина дори ще бъде увеличен бюджета за инвестиционно кредитиране от ДФЗ. Другият тип финансиране е свързан с рефинансиране на кредити, като средствата минават през търговските банки. Трябва да се продължи с тези дейности – инвестиционното кредитиране  и осигуряването на оборотни средства са е едни от първите неща, които фондът направи в подкрепа на земеделските производители. Това са едни добри възможности, например за краткосрочното кредитиране лихвата е от 3% – процент, който не можете да получите от нито една банка.

Вече загубихме безвъзвратно 51 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони. Тази година е една от най-важните за успеха на цялата инициатива. Какви са очакванията Ви – има ли опасност България да върне по-големи суми?

Тази година вече се разбра, че съществува риска да изгубим много пари по програмата. Както знаем, тя стартира със закъснение и много слабо договориране през първите години. През 2008 г. беше договорен едва 15% от средствата за годината. През следващите години започна едно наваксване на договарянето, като през 2011 г. и 2012 г. вече имаме едно наддоговаряне – съответно 125% и 150%. Засега обаче това наваксване не успява да компенсира първите две години.

Договориране и разплащане са две различни неща…

Да, но ако няма договориране, няма как да има и разплащане. Дори и за някои колеги това изглежда като оправдание, но наистина проблемите са свързани с неусвояването на средствата по II ос – агроекологичните мерки. Още в годините преди стартирането на програмата АЗПБ настояваше да се променят условията, да се увеличат ставките и да се променят ограниченията на декар, което се прие през 2010 г. Оттогава все пак има някакъв напредък в усвояването на мерките за агроекология. Но втора ос е на стойност над 600 млн. лв., от които са усвоени едва една четвърт. Ако промените бяха направени по-рано, и дори бяха предвидени преди самия старт на програмата, нещата щяха да стоят по много по-различен начин. Но тогава администрацията смяташе, че ще има голям интерес, много бенефициенти. В същото време ние, като близки до колегите-земеделски производители знаехме, че това няма как да се случи. Отделно от това, мярката за Натура 2000 стартира едва през 2011 г., което също намали възможностите за усвояване. Мога обаче да кажа, че що се отнася до земеделските мерки, ние сме отличници – те са усвоени напълно и дори имаше прехвърляне на средства.

Значи става дума за недалновидно програмиране и администраране на програмата?

Ние участвахме в програмирането на ПРСР и тогава администрацията искаше да отдели дори над сегашните  25% за агроекология – 27%. Ние се борехме за минимума, защото бяхме наясно, че не съществуват необходимите структури. Вече има доста повече колеги, които навлизат в биологичното производство, прилагат агроекологични мерки, популяризират възможностите на схемите. През 2012 г. има сериозен петкратен ръст на разплащанията по тези мерки – от средно 10 на 50 млн. лв. Затова предполагам, че през следващите периоди няма да има такива проблеми. Но държавата трябваше по-отрано да предвиди проблемите и да се вслуша повече в неправителствения сектор.

Означава ли това, че нямате притеснения за включването на зеления компонент в Първа ос на Общата селскостопанска политика – директните плащания, за което настоява Брюксел?

Напротив, ние имаме сериозни притеснения около зеления компонент, най-вече защото България винаги е в позиция на догонване. За 4-5 години успяхме да достигнем някакво ниво, но сега Брюксел вдига сериозно изискванията и отново ще трябва да догонваме. Не знам дали това е нормално, но факт е, че сме изостанали, и може би ключът е в това да полагаме повече усилия и да бъдем по-единни. В момента в Европа всички средства за агроекология се усвояват над 100%. Получава се един парадокс, свързан с множество фактори, като на първо място това са неизяснени поземлени отношения. За да получавате агроекологични плащания, трябва да имате поне 5-годишно право върху земята.

Ще се разреши ли този проблем със създаването на  Единен регистър на земеделските имоти?

Да, идеята за този регистър е свързана именно с това – да могат да се правят по-дългосрочни прогнози и средствата реално да се усвояват. Безпорядъкът в поземлените отношения в момента не позволява поемането на дългосрочни ангажименти.

Да се надяваме проектът да е готов за началото на следващия програмен период…

Също така трябва да се надяваме да не настъпи сериозен разнобой при определянето на приоритетите след тази година. Всички сме били свидетели на промени и на това как близо година след идването на нови управляващи на власт нищо не се случва.

Добави коментар