Сагата АЕЦ „Белене” е на път да се развърже, след като бе оплетена в безброй възли през последните близо 35 години. Започнатият проект още през далечната 1981 г. мина през огромни перипетии, през различни правителства и нито едно от тях не успя да го стартира. В сряда депутатите гласуваха закон, с който позволиха на правителството да даде заем на НЕК, с който да бъдат платени двата руски реактора – единият изготвен на 100%, другият на 90%. Остава последния възел. Какво ще правим с тези реактори? Ще строим ядрена централа или ще ги оставим за скраб. Всеки друг вариант е невъзможен за България, показаха последните преговори с „Атомстройекспорт” , смятай директно с Русия.

Хроника на събитията

През 2004 г. Министерският съвет е взел решение по принцип за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“, а през 2005 г. е определил проекта за обект с национално значение и е взел решение за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“ с максимална инсталирана електрическа мощност от 2000 МВт.

На 29.11.2006 г. между НЕК с избрания в резултат на проведена обществена поръчка изпълнител "Атомстройекспорт" АД е подписано споразумение, с което страните се ангажират да сключат бъдещ договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ „Белене“. Срокът за сключване на договора многократно е удължаван, но договор не е подписан.

На 05.11.2008 г., въпреки че между НЕК и "Атомстройекспорт" АД не е налице договор, е подписано Допълнение 5 към Споразумението от 29.11.2006 г. за поръчка и производство на оборудването с дълъг цикъл на производство за блокове 1 и 2, възлизащо на стойност 673 932 836 евро. В това допълнение е включено основното оборудване за централата (реакторна инсталация, парогенератори, системи за пасивна защита, презареждаща машина, полярен кран, портален кран, турбинна инсталация и др.).

На 28.11.2008 г. е извършено авансово плащане на стойност 89 409 321 евро.

На 29.03.2012 г. Министерският съвет е приел решение за определяне на Енергиен обект „Ядрена централа на площадка „Белене“ като обект с национално значение. Със свое решение от 29.03.2012 г. Народното събрание на Република България подкрепя действията на Министерския съвет за прекратяване изграждането на ядрена централа на площадка „Белене“.

На 27.02.2013 г. във връзка с проведения на 27.01.2013 г. референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“, Народното събрание е взело решение, с което подкрепя решението на правителството за спиране на проекта за строителство на нова ядрена електроцентрала на площадка „Белене“ и настоява за окончателното му прекратяване.

Междувременно пред Международния арбитражен съд е образувано арбитражно дело между "Атомстройекспорт" АД и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене“.

На 14.06.2016 г. беше постановено решение, с което наред с другото осъжда НЕК да заплати на "Атомстройекспорт" АД дължимите суми за произведеното оборудване, срещу което НЕК ще придобие собствеността върху произведеното оборудване.

С арбитражното решение беше осъдена НЕК да заплати на "Атомстройекспорт" АД сума с  общ размер от 646 230 132 евро.

На проведена на 12.07.2016 г. среща в Москва от "Атомстройекспорт" АД категорично е заявено, че ще преминат към процедура по принудително изпълнение на арбитражното решение, продажба на оборудването с дълъг цикъл на производство или продажба на дълга си, ако от НЕК не се извърши плащане по решението, било то и частично.

Последното решение задейства народните представители бързо да разрешат заем на НЕК, с който да бъдат платени реакторите.

Какво би станало, ако НЕК не плати?

Отказът на НЕК да заплати сумата по арбитражното решение ще има следните негативни последици:

Продължаване начисляването на лихви, които да обременяват финансово НЕК (118 млн. лв. на годишна база).

Възможността "Атомстройекспорт" АД да пристъпи към запориране на активи/сметки на НЕК или дори да се опита да инициира производство по несъстоятелност срещу НЕК. Това от своя страна би довело до застрашаване на сигурността на енергийната система в България.

Производството по несъстоятелност на НЕК ще доведе до предсрочна изискуемост на задълженията на Българския енергиен холдинг към облигационери в размер 1,05 млрд. евро, както и към останалите кредитор на НЕК/БЕХ.

„Атомстройекспорт” АД да продаде оборудването, предмет на арбитражното решение, с цел минимизиране на загубите.

Възможността "Атомстройекспорт" АД да продължи с действията си по нотифицирания инвестиционен спор срещу България.

Към настоящия момент НЕК не разполага с финансов ресурс за заплащане на присъдените суми по арбитражното решение. От съществено значение за НЕК е спирането на начисляването на лихви за забава (в размер над 60 млн. евро. годишно), произтичащи от арбитражното решение. За съжаление НЕК няма възможност за извършване дори и на частично плащане по арбитражното решение.

Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в сектор „Енергетика“.

Какво решиха депутатите

Народното събрание одобри на второ четене заема, с който НЕК да плати произведеното от "Атомсройекспорт" оборудване за АЕЦ "Белене" във връзка с решението на арбитражния съд. Помощта е възмездна, а Министерският съвет чрез бюджета на енергийното министерство, осигурява плащанията по реда на Закона за публичните финанси.

НЕК не заплаща лихви за ползваната помощ и не предоставя обезпечения, записаха депутатите.

Условията за предоставяне и за възстановяване на помощта ще се определят от Министерски съвет. Средствата се отпускат въз основа на споразумение между министъра на енергетиката и НЕК.

Какво следва от тук нататък?

Вариантът е един. Строителство на ядрена централа. Другите два варианта за продажбата на реакторите на трета страна или откупуването им от „Атомстройекспорт” срещат спънки от Русия. Досега никоя друга страна не желае реакторите ни, защото освен с нас ще трябва да преговаря и с руската страна, а офертата на „Атомекспортстрой” за откупуване е „смешна”.

Остава открит въпроса дали да се търси инвеститор и държавата да остане с мажоритарен пакет в проекта или централата да бъде приватизирана изцяло. За второто вече се появиха индикации от потенциални инвеститори и този вариант е по вероятен.

И все пак последният възел остава.

Автор: Анна Брандийска