Към февруари индексът на индустриалното производство слабо се понижи - до 103.9 пункта, или с 1.7% спрямо януари, показва икономически обзор с коментар на данните, налични към средата на април на Райфайзенбанк. „В сравнение с февруари 2014 г. обаче, индексът бележи по-сериозен ръст от 2.3%, в резултат на нарасналите с 3.9% разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през миналата година“, коментира анализаторът Емил Калчев.
Забави се и спадът на строителството до -1.7% (-3.8% за януари), поради солидния ръст от 8.3% в сегмента на гражданското и инженерното строителство. Въпреки че, ръстът при гражданското и инженерното строителство за периода не бе достатъчно интензивен, за да преодолее изцяло спада в сектора, се очаква той да се ускори допълнително, въз основа на подобрено усвояване на европейски фондове. От друга страна, има индикации, че темпът на спад при сградното строителство ще е все по-бавен.
След тринадесет месеца на спад, през февруари и оборотът на вътрешната търговия незначително се повиши – с 0.1% на годишна база. Спадът бе спрян от търговията на едро, чийто оборот продължи да спада, но със забавен темп (-1.5%). На този фон оборотът на търговията на дребно нарасна с 4.5%, докато продажбите на автомобили и мотоциклети, които в предходните две години бележеха двуцифрени ръстове, се представиха по-слабо.
Анализът на Райфайзенбанк отчита, че към февруари бюджетното салдо отново премина на отрицателна територия (-174.6 млн. лв.), като неутрализира положителния баланс от януари (69.1 млн. лв.) и доведе до отрицателно кумулативно салдо за двата месеца от -105.5 млн. лв. „За разлика от бюджет 2014, при който разходите на държавата нарастваха значително по-бързо от приходите, през първите два месеца на 2015 г. се наблюдаваше тъкмо обратното – до края на февруари разходите растат с 0.5%, а приходите - с 13.3%. От страна на приходите ръстът се движеше от данъците, а свиването на разходите – от съкращаване на социалните и капиталовите разходи, стипендиите и субсидиите.“, обясни Калчев.
Анализът отчита и реализираните успешни емисии на вътрешен и външен дълг в условия на финансов комфорт. В общото нарастване на публичния дълг, вътрешният дълг нарасна към февруари с 1.3 млрд. лв. на годишна база, докато външният се увеличи с 4.5 млрд. лв. до 12.4 млрд. лв. През март бе емитиран нов държавен дълг на международните пазари за 3.1 млрд. евро, в рамките на средносрочната дългова програма. Бяха емитирани 3 транша с падежи 7, 12 и 20 години и купони съответно от 2.0%, 2.6% и 3.1%. Този дълг ще бъде използван за рефинансиране на стар дълг и бюджетен дефицит. Нивата на новите еврооблигации, постигнати на външните пазари, бяха достатъчно конкуренти, в съответствие на рейтинга на страната и предизвикаха сериозен инвеститорски интерес, което говори за добрата позиция на България за емитиране на дългови инструменти. Не се очаква дългът да премине границата от 28-29% от БВП в средносрочна перспектива - третото най-ниско ниво в ЕС.
