Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | November 21, 2017

Отиди най-горе

Най-горе

Мениджмънт

Практически съвети и добри практики от всички нива на управление на модерното предприятие.

Мотивацията на служителите: Как да поддържаме баланс на мотивиращите фактори

02/08/2017 |

Повечето научни теории разглеждат мотивацията като състояние между две ясно обозначени крайни позиции – полюс на висока удовлетвореност и полюс на ниска удовлетвореност (разочарование). Приема се, че в своето конкретно състояние отделният човек се намира някъде по тази отсечка, затворен между двете крайни състояния. Фредерик Хърцбърг възприема различен подход при изучаването на мотивацията за труд. В резултата на своите изследвания той доказва, че на практика процесът на получаване на удовлетвореност в работата и процесът на намаляване на удовлетвореността (разочарование) са два коренно различни процеса, протичащи по различен начин и най-важното, зависещи от наличието и/или отсъствието на различни фактори.

Първата група фактори той определя като задоволяващи или мотивационни. Те предизвикват удовлетворение, когато са на нужното равнище в организацията. Колкото са по-високи стойностите им, толкова по-силна е и мотивацията за работа. Иначе казано, ако намерим един мотивационен фактор за дадения човек, колкото повече го удовлетворяваме, толкова повече той му въздейства като стимул за работа.

Втората група са поддържащи или хигиенни фактори. Те предизвикват неудовлетворение и са демотивиращи, когато равнището им в организацията не е достатъчно високо. Но в същото време, след достигане на някакви определени гранични стойности, повишаването на равнището им не води до увеличаване на мотивацията. Иначе казано, при ниски стойности на хигиенните фактори желанието за работа е подтиснато, докато при граничните им стойности желанието за работа е нормално. Важно е да се отбележи, че по-нататъшното подобряване на равнището на хигиенните фактори над граничните стойности не води до нарастващо желание (мотивация) за работа.

Към мотивиращите фактори Хърцбърг отнася постиженията, предизвикателствата в работата, възможността за растеж, работата сама по себе си, отговорността. Към хигиенните фактори причислява заплащането, средствата за контрол, условията на труд, междуличностните отношения, правилата за работа и общата политика на организацията.

Трябва да се отбележи, че в основата на мотивационните фактори стои длъжността, т.е. те се отнасят пряко до самата работа, до изпълнението й от индивида, до отговорностите, свързани със служебните задължения, до развитието и признанието, които се получават от нея. Поддържащите фактори са периферни по отношение на длъжността като такава и в по-голяма степен се отнасят до външната среда, обкръжаваща полагането на труд.

Как мениджърите да определят дали дали даден стимул е мотивиращ или хигиенен фактор за конкретни негови служители – четете тук.

Явор Янкулов е дългогодишен автор в сп. Enterprise. За връзка с него вижте тук.

Цялата книга „Витамини за мениджъри“ можете да прочетете тук.

Практическото лидерство: Открийте разликите с курсовете по лидерство

25/07/2017 |

Няма друга тема, по която да са изписани повече глупости, и, още по-лошо, да са направени толкова много поразии както за организациите, така и за хората, които работят тях, като лидерството. Повече

Как да създадем неустоима оферта за клиентите

24/07/2017 |

В успеха на всеки бизнес стои наличието на непреодолимо и неустоимо предложение. Каквото и да продавате – независимо дали става въпрос за продукт, услуга или информация, колкото по-добре се изработи офертата, толкова по-вероятно е да се стигне до сделка. Повече

Как да разпознаем настъпването на криза в организацията

19/07/2017 |

Най-краткото определение за криза е: „Кризата е липса на пари!” – наши, на клиентите или на доставчиците ни. Но по този въпрос ще коментираме друг път. А сега да обърнем малко внимание на симптомите за възможното възникване на кризисна ситуация в рамките на една организация. Повече

Уроците на 11 вдъхновяващи лидери

17/07/2017 |

Как да вдъхновя другите, за да ме следват? Влиятелните лидери се борят с този въпрос от самото начало. Повече

Коя система за подбор на персонал е най-ефективна?

12/07/2017 |

„Погледнах го в очите и ми хареса онова, което видях там.“ Така най-често мениджърите описват как са избрали успешния кандидат. Не подценявам интуицията, особено при дамите – за „мъжка интуиция“ все още не съм чувал.

Да допуснем, че това е един възможен подход при подбор на персонал. На другия полюс са дългите интервюта с множество въпроси, оценки, тестове и „реални бизнес кейсове“. Лесно е да се извадят от контекста въпроси от типа „Какво е общото между слона и теменужката?“, или прословутото „Как се виждате след 5 години?“, ако искаме да иронизираме едно интервю за подбор.

Важният въпрос е: Има ли златна среда между интуитивния избор и педантичната тестова система?

Всеки си има мнение по темата, но за едно почти всички са единодушни: вероятността да си намериш кандидат сам, със собствени усилия, е около 50%, докато вероятността да намериш подходящ служител чрез агенция е 50%.

Коя система за подбор на персонал би била най-ефективна? Знаем ли какви качества и компетенции очакваме кандидатът да притежава и кои сме готови да развием у него и да го обучим?

Цялата статия можете да прочетете тук.

Явор Янкулов е дългогодишен автор в сп. Enterprise. За връзка с него вижте тук.

Цялата книга „Витамини за мениджъри“ можете да прочетете тук.

Директно финансиране на МСП от ЕС – мисията е възможна

04/07/2017 |

Какви са възможностите за финансиране на малките и средни предприятия по програми директно от Европейската комисия (ЕК) и в какви направления могат да са проектите им – това дискутираха експерти по време на БизнесПРО Форум: Директни програми за финансиране от ЕС“, организиран от комуникационната агенция ProWay и сп. Enterprise. Повече

Пет причини да не изпълнявате целите си пред бизнеса

04/07/2017 |

Новогодишните обещания обикновено не се изпълняват от много хора. При предприемачите процентът на неизпълнение е дори по-висок, ако са решили да си поставят бизнес цели в началото на годината. Повече

Изкуственият интелект бие маркетинг професионалистите в банер планирането

30/06/2017 |

Изследване на глобалната технологична компания RTB House показва, че използването на изкуствен интелект в банер планирането осигурява над 35% повече кликове в сравнение с естествените инстинкти на професионалистите. Повече

Марчин Екиерт, изпълнителен директор на Yieldbird: Очаквам в следващите 2-3 години програматик рекламата да е половината от онлайн пазара в България

12/04/2017 |

Разговаряме с г-н Марчин Екиерт, изпълнителен директор на водещата европейска компания за програматик реклама Yieldbird. Фирмата е част от структурата на медийната група Agora (един от лидерите на пазара в ЦИЕ). Yieldbird е една от 38 лицензирани от Google компании в целия свят за оптимизация на рекламен инвентар на издателски групи.

Изпълнителният й директор Марчин Екиерт беше в България по покана на IAB Bulgaria.

Доколкото познавате българския пазар, колко бързо и при какви предпоставки програматик рекламата би навлязла така, че да е конкурентна на СРМ и другите модели, които са  популярни на българския пазар, и особено телевизионната реклама, която е най-предпочитана?

За България навлизането на програматик рекламата ще се случи в рамките на няколко години. В Полша например преди 2 или 3 години почти нямаше пазар за програматик премиум. Но сега, за най-големите медийни групи сделките са около 40% – 60% от всичките  приходи от програматик. Така премиум бюджетите ще са от програматик,  тъй като това е много по-лесно отколкото последващо изпращане на материали, както и има по-добър вариант за добавяне на данни към стандартните кампании.

По принцип има два вида бюджети – за изграждане на разпознаваемост на марката (branding)  и за постигане на определени резултати (performance). Това, което виждаме в България е, че performance бюджета (с по-ниска CPM) вече е  програматик. Но брандинг бюджетите  вероятно все още минават през директни сделки с медийните групи. За да подобрят ситуацията премиум издателите  и технологичните доставчици трябва да промотират и представят програматик рекламата като по-прозрачен, лесен и ефективен начин да се купува премиум инвентар и да се достигне до премиум аудитория – както дисплейна, така и видео. Тогава купувачите ще започват да питат  агенциите за програматик. И тогава програматикът ще започне да работи и за изграждане на имиджа на бранда.  Като резултатът онлайн рекламата ще расте като сектор поради факта, че процесът е лесен, продуктивен с високо качество и премиум аудитория.

Издателите трябва да поставят началото на този процес. Те трябва да се отнасят към програматика не само като остатъчни приходи, а като част от тяхната премиум оферта. Ключът тук е да има стратегически подход затова как да се отиде към програматик без риск за   директните продажби.

За кои брандове работи най-добре програматик рекламата – В2В или В2С?

Повечето от купувачите са B2C или представители на малките и средни компании, които работят в В2B сегмента. Като цяло онлайн рекламата се развива и чрез добро таргетиране може да се достигне до правилните хора.

Има пазари обаче, когато големи B2B компании използват програматика по много ефективен начин, като част от техния маркетингов микс. Но за да се случи това  се нуждаете от добри данни. Те могат да бъде CRM данни например, когато може да се достигне до хората, които са се регистрирали за бюлетина ви, но все още не са ваши клиенти. Или можете да дори да таргетирате хора, работещи в конкретни фирми.

Има ли разлика в разходите и необходимите инвестиции при програматик рекламата в сравнение с другите рекламни модели? Каква е ориентировъчната разлика, ако има такава?

Цената е по-ниска, тъй като процесът е по-автоматизиран. Не е нужно да изпращате  хиляди имейли,  да извличате  отчети от различни системи и така нататък. Плюс това има и по-добър вариант за таргетиране и като цяло възвращаемостта на инвестициите е по-висока в програматика.

Това, което ви трябва като бранд  мениджър на марката да  е достъп до DSP и хора, които да могат да го управляват. Можете да вграждате  in-house или да възложите  тази задача на външен изпълнител, което е по-скъпо, но ви позволява да започнете бързо и да опитате програматика.

С какви ресурси трябва да разполага един бранд, за да управлява успешно една такава кампания?

Както споменах по-горе – достъп до DSP и лице, което да управлява и  анализира резултатите.

Как програматик технологиите проследяват промените в поведението на потребителите, така че да отговорят максимално добре на нуждите на брандовете?

Програматикът върви с данните. Образно казано представете си че има басейн с информация за всеки от нас, съхранявана в специална екосистема. Например аз съм човек, който се интересува от информация за полския национален отбор по футбол, аз съм мъж, на 41 години, живеещ във Варшава. Част от тази информация ще бъде винаги  валидна (че аз съм мъж), някои неща могат да се променят бързо (че  живея във Варшава), някои имат някакъв шанс да се променят (ако полския отбор играе по-лошо, това  може да  намали интереса ми). Но цялата тази информация  трябва да бъде проследявана, съхранявана и актуализирана, за да ме таргетирате с  подходящи реклами, които могат да осигурят висока възвръщаемост на инвестициите ROI.

Но след това  мога да започна  да си търся  нова кола. Информацията за това трябва да се актуализира и да е достъпна, тъй като има малък времеви прозорец, за да ме насочите с добро послание.

За щастие Data Managements Platforms (DMP) проследяват и актуализират  цялата тази информация, за да предложат по-добри продукти и да позволят на онлайн рекламата да расте.

Как се подобрява ефективността на този тип реклама с времето и развитието на технологиите в сравнение с останалите видове реклама?

Това е едно от основните предимства, които идват с програматик рекламата. Не са необходими огромни инвестиции, за да тества дали една идея ще работи или не. С разумни инвестиции и в кратки срокове може да бъде постигната по-добра възвръщаемост на разходите (ROI) и да се увеличат знанията за поведението на клиентите.

Можете да тествате вашето съобщение с различни аудитории / уеб сайтове и платформи (мобилни, настолни компютри, таблети, телевизори) и да видите какво работи най-добре. След това  сравнявате купените данни с информацията от Google Analytics данните си и видждате коя форма на таргетиране работи най-добре. Когато видите голяма производителност на един сайт, но без достатъчно мащаб можете да увеличите офертата си или да поискате от издателя си частна сделка. Така имате голям шанс да подобрите кампанията си  и да изградите правилния ноу-хау.

Доколко чрез програматик технологиите може да се излезе от дигиталната реклама, така че брандовете да имат възможност да се насочат и към други комуникационни канали – например телевизия и други видове медии?

В момента програматик рекламата е преди всичко за  компютри, мобилни устройства и таблети. Но дори и сега можете да таргетирате Smart TV като устройство. Разраства се все повече.
Програматик  телевизията скоро ще стартира в САЩ и Западна Европа. Точно сега мащабът не е голям, но аз очаквам, че на най-развитите пазари програматик телевизията ще навлезе бързо, само за няколко години. Същото ще се случи и с радиото.
Като цяло програматикът прави по-добри онлайн продукти и транзакциите са  по-лесни и по-прозрачни. Това е един по-добър, по-мащабен подход, който ще се разпространи и в другите медии.