Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | May 25, 2017

Отиди най-горе

Най-горе

Интервю

Тук можете да намерите мнения и коментари на топ мениджъри, икономисти, бизнес консултанти и експерти.

Марчин Екиерт, изпълнителен директор на Yieldbird: Очаквам в следващите 2-3 години програматик рекламата да е половината от онлайн пазара в България

12/04/2017 |

Разговаряме с г-н Марчин Екиерт, изпълнителен директор на водещата европейска компания за програматик реклама Yieldbird. Фирмата е част от структурата на медийната група Agora (един от лидерите на пазара в ЦИЕ). Yieldbird е една от 38 лицензирани от Google компании в целия свят за оптимизация на рекламен инвентар на издателски групи.

Изпълнителният й директор Марчин Екиерт беше в България по покана на IAB Bulgaria.

Доколкото познавате българския пазар, колко бързо и при какви предпоставки програматик рекламата би навлязла така, че да е конкурентна на СРМ и другите модели, които са  популярни на българския пазар, и особено телевизионната реклама, която е най-предпочитана?

За България навлизането на програматик рекламата ще се случи в рамките на няколко години. В Полша например преди 2 или 3 години почти нямаше пазар за програматик премиум. Но сега, за най-големите медийни групи сделките са около 40% – 60% от всичките  приходи от програматик. Така премиум бюджетите ще са от програматик,  тъй като това е много по-лесно отколкото последващо изпращане на материали, както и има по-добър вариант за добавяне на данни към стандартните кампании.

По принцип има два вида бюджети – за изграждане на разпознаваемост на марката (branding)  и за постигане на определени резултати (performance). Това, което виждаме в България е, че performance бюджета (с по-ниска CPM) вече е  програматик. Но брандинг бюджетите  вероятно все още минават през директни сделки с медийните групи. За да подобрят ситуацията премиум издателите  и технологичните доставчици трябва да промотират и представят програматик рекламата като по-прозрачен, лесен и ефективен начин да се купува премиум инвентар и да се достигне до премиум аудитория – както дисплейна, така и видео. Тогава купувачите ще започват да питат  агенциите за програматик. И тогава програматикът ще започне да работи и за изграждане на имиджа на бранда.  Като резултатът онлайн рекламата ще расте като сектор поради факта, че процесът е лесен, продуктивен с високо качество и премиум аудитория.

Издателите трябва да поставят началото на този процес. Те трябва да се отнасят към програматика не само като остатъчни приходи, а като част от тяхната премиум оферта. Ключът тук е да има стратегически подход затова как да се отиде към програматик без риск за   директните продажби.

За кои брандове работи най-добре програматик рекламата – В2В или В2С?

Повечето от купувачите са B2C или представители на малките и средни компании, които работят в В2B сегмента. Като цяло онлайн рекламата се развива и чрез добро таргетиране може да се достигне до правилните хора.

Има пазари обаче, когато големи B2B компании използват програматика по много ефективен начин, като част от техния маркетингов микс. Но за да се случи това  се нуждаете от добри данни. Те могат да бъде CRM данни например, когато може да се достигне до хората, които са се регистрирали за бюлетина ви, но все още не са ваши клиенти. Или можете да дори да таргетирате хора, работещи в конкретни фирми.

Има ли разлика в разходите и необходимите инвестиции при програматик рекламата в сравнение с другите рекламни модели? Каква е ориентировъчната разлика, ако има такава?

Цената е по-ниска, тъй като процесът е по-автоматизиран. Не е нужно да изпращате  хиляди имейли,  да извличате  отчети от различни системи и така нататък. Плюс това има и по-добър вариант за таргетиране и като цяло възвращаемостта на инвестициите е по-висока в програматика.

Това, което ви трябва като бранд  мениджър на марката да  е достъп до DSP и хора, които да могат да го управляват. Можете да вграждате  in-house или да възложите  тази задача на външен изпълнител, което е по-скъпо, но ви позволява да започнете бързо и да опитате програматика.

С какви ресурси трябва да разполага един бранд, за да управлява успешно една такава кампания?

Както споменах по-горе – достъп до DSP и лице, което да управлява и  анализира резултатите.

Как програматик технологиите проследяват промените в поведението на потребителите, така че да отговорят максимално добре на нуждите на брандовете?

Програматикът върви с данните. Образно казано представете си че има басейн с информация за всеки от нас, съхранявана в специална екосистема. Например аз съм човек, който се интересува от информация за полския национален отбор по футбол, аз съм мъж, на 41 години, живеещ във Варшава. Част от тази информация ще бъде винаги  валидна (че аз съм мъж), някои неща могат да се променят бързо (че  живея във Варшава), някои имат някакъв шанс да се променят (ако полския отбор играе по-лошо, това  може да  намали интереса ми). Но цялата тази информация  трябва да бъде проследявана, съхранявана и актуализирана, за да ме таргетирате с  подходящи реклами, които могат да осигурят висока възвръщаемост на инвестициите ROI.

Но след това  мога да започна  да си търся  нова кола. Информацията за това трябва да се актуализира и да е достъпна, тъй като има малък времеви прозорец, за да ме насочите с добро послание.

За щастие Data Managements Platforms (DMP) проследяват и актуализират  цялата тази информация, за да предложат по-добри продукти и да позволят на онлайн рекламата да расте.

Как се подобрява ефективността на този тип реклама с времето и развитието на технологиите в сравнение с останалите видове реклама?

Това е едно от основните предимства, които идват с програматик рекламата. Не са необходими огромни инвестиции, за да тества дали една идея ще работи или не. С разумни инвестиции и в кратки срокове може да бъде постигната по-добра възвръщаемост на разходите (ROI) и да се увеличат знанията за поведението на клиентите.

Можете да тествате вашето съобщение с различни аудитории / уеб сайтове и платформи (мобилни, настолни компютри, таблети, телевизори) и да видите какво работи най-добре. След това  сравнявате купените данни с информацията от Google Analytics данните си и видждате коя форма на таргетиране работи най-добре. Когато видите голяма производителност на един сайт, но без достатъчно мащаб можете да увеличите офертата си или да поискате от издателя си частна сделка. Така имате голям шанс да подобрите кампанията си  и да изградите правилния ноу-хау.

Доколко чрез програматик технологиите може да се излезе от дигиталната реклама, така че брандовете да имат възможност да се насочат и към други комуникационни канали – например телевизия и други видове медии?

В момента програматик рекламата е преди всичко за  компютри, мобилни устройства и таблети. Но дори и сега можете да таргетирате Smart TV като устройство. Разраства се все повече.
Програматик  телевизията скоро ще стартира в САЩ и Западна Европа. Точно сега мащабът не е голям, но аз очаквам, че на най-развитите пазари програматик телевизията ще навлезе бързо, само за няколко години. Същото ще се случи и с радиото.
Като цяло програматикът прави по-добри онлайн продукти и транзакциите са  по-лесни и по-прозрачни. Това е един по-добър, по-мащабен подход, който ще се разпространи и в другите медии.

 

Бизнесът в България почти не използва облачни технологии

31/03/2017 |

Бизнесът в България и Румъния почти не използва облачни технологии, вижда се от данни на европейската статистическа служба Евростат.

Само 7% от фирмите у нас, както и в Румъния, разчитат на достъп до изчислителни ресурси, организирани от трети лица в интернет, вместо да изграждат своята собствена ИТ инфраструктура, показва статистиката.

За сравнение, в ЕС средно 21% от фирмите разчитат на облачни технологии за бизнеса си.

Най-застъпен е облакът в Скандинавските държави – такива технологии използват съответно 57% от фирмите във Финландия, 48% в Швеция и 42% в Дания. Четвърта е Ирландия с 36%, следвана от Холандия и Великобритания с по 35%.

Освен България и Румъния, на дъното на класацията е и Полша, където 8% от предприятията прилагат някакви облачни технологии. В Латвия делът им достига 8%, в Гърция е 9%, а в Унгария и Кипър – съответно 12% и 15%.

Статистиката сочи, че бизнесът ползва облака основно за електронна поща. Средно за ЕС делът на фирмите по този показател достига 65%, като е толкова и в България. Файлове в облака съхраняват 62% от фирмите (58% за България), а бази данни – 44% (за България делът е 57%).

Значително по-малко са фирмите в ЕС, които използват облачни технологии за счетоводство, CRM апликации и други, като България не е изключение от тази тенденция.

Венцеслава Янчовска: С помощта на програмата „Иновации за зелена индустрия” определено се направи промяна в мисленето.

25/01/2017 |

Венцеслава Янчовска е мениджър на офиса на “Иновация Норвегия” в България. С нея се срещнахме на първата среща от българо-норвежкия проект „София среща Осло“. Целта на проекта е да засили търговските връзки между двете страни, като предостави бизнес контакти и възможности за споделяне на опит между фирми и институции и добри практики между фирми и институции. Повече

Нийлс Босма: За предприемачеството е важен добрият екип

30/09/2016 |

Нийлс Босма изследва поведенческите нагласи у хората свързани с предприемачество и иновации в регионален и социален контекст. Той е и съосновател на инициативата за социално предприемачество в Университета в Утрехт. Г-н Босма ще участва в панел Stories of growth на първата GEM конференция у нас. Сп. Enterprise е медиен партньор на събитието.

Г-н Босма, какво е социално предприемачество и какви са неговите потенциални ползи за младите хора? Коя е критичната разлика между предприемачеството и социалното предприемачество?

Социалните предприемачи разпознават, оценяват и използват всяка възможност, за да разрешат проблемите на обществото по предприемачески начин като използват бизнес модела. За социалните предприемачи е ключово да дойдат с готово решение на проблема е приоритет и в основата е „правото на съществуване“. Парите са средството, за да се стигне до края, а не самия край.

Кои са основните характеристики, които трябва да притежава човек, за да стане успешен предприемач?

Има много важни качества, които човек трябва да притежава и те са различни в различните ситуации. Очевидно е, че екпертизата на дадения продукт или услуга са важни. Това, което забелязваме от наблюденията си е, че почти няма успешен предприемач, който да не е имал високи амбиции и цели, когато е започнал. Така че това е много важно качество – абмицията, макар и не чак толкова изненадваща. Следващата черта, която трябва да има един предприемач, е да бъде упорит, за да бъде успешен.  Почти всеки предприемач се е сблъскал със сериозни проблеми по време на работния процес или в по-ранен етап на своята кариера.

Къде се срещат и къде се разминават в съзнанието на хората понятията за иновативност и предприемачество? Трябва ли един предприемач да бъде иноватор, за да бъде успешен?

Иновациите и предприемачерсвото се припокриват до голяма степен. Иновация означава, че нов продукт или услуга са били  успешно представени на пазара. Ако имаш ясно виждане върху предприемачеството (някои всъщност твърдят, че предприемачеството е по дефиниция иновативно), това „припокриване” е почти завършено. Други включват буквално всички стартъпи и самоназначения в тяхната дефиниция за предприемачество. В този случай, припокриването на предприемачество и иновация е всъщност доста малко. Иновативните предприемачи ( тези с иновативна ориентация) невинаги са успешни, но фактът, че преследват своите идеи и цели е изключително важен. Други може и да вземат идеи и да променят техния облик по такъв начин, че иновацията действително се извършва. В същото време обаче предприемачите могат да бъдат много успешни без да бъдат толкова иновативни. Тяхната иновативна час може да е много незначителна, като например прилагане на съществуваща концепция на нов пазар.

Какви са изисквания на днешния бизнес от хората? Как се става успешен лидер?

Мисля, че винаги е ключово да изградиш добър екип. Без добър екип и без да се грижиш за своите служители, да ги слушаш, няма да успееш. Успешните лидери са способни да разработят идеята, която имат, но в същото време да позволят на своите служители да взимат участие  и да създадат свои идеи. Проучването на GEM показва, че служителите на предприемачите не са подценявани. Аз вярвам, че устойчивостта (с екологична и социална стойност) трябва да бъде част от ДНК-то на компанията, за да може в бъдеще тя да бъде успешна (компанията).

Г-н Босма какъв е вашият поглед за предприемачеството и инвестиции за пазар като Европа и в частност България?

Страхувам се, че не мога да добавя много към експертизата на българския екип на GEM тук. Силата на GEM е, че имаме експерти по предприемачество във всички икономики, които са част от консорциума. От това, което чувам предприемаческият дух тук се разраства и в София се изгражда предприемаческата екосистема, която се развива по позитивен начин, наблюдава се голям интерес сред младите хора, по-специално за стартиращи фирми, свързани с ИКТ. Добрите предприемачески модели могат да бъдат за пример и подражание в региона, като инициативата на Мира и Искрен Кръстеви и техният екип – за образователна трансформация и по повече знания по предприемачество в България.

 

Ели Димова: Нашата отговорност като бизнес консултанти е да изграждаме устойчиви на новата бизнес действителност служители

16/02/2015 |

Wilson Learning Bulgaria е вече 9 години на българския пазар. Каква е равносметката, която си правите за изминалия период? Повече

Сюлейман Гьокче: Пазарът решава приоритетите

07/08/2014 |

Сюлейман Гьокче е посланик на Република Турция в България от края на 2013 г. Дипломат от кариерата с дългогодишен стаж, в отделни периоди той заема различни длъжности в министерството в отдел „Страни от Персийския залив и ОИС“; отдел „Многостранни международни политически организации“; отдел „Южна Азия, Далечен Изток и Тихоокеански страни“; отдел „Южен Кавказ“. Кариерата му преминава и през различни длъжности в посол-ствата в Рим, Кабул, Исламабад и Лондон. Съветник е на Старши граждански представител на НАТО в Афганистан г-н Хикмет Четин (2004-2005), политически съветник в ISAF VII в мисията на Международните сили за поддър-жане на сигурността към НАТО (ISAF) (2005). В периода 2007-2011 г. изпълнява длъжностите съвет-ник и пълномощен-министър/ заместник ръководител на мисията в посолството във Вашингтон. В периода 2011-2013 г. е директор на отдел „Админи-стративни и финансови въпроси“ към Министерството на външните работи.
ENTERPRISE разговаря с него за възможностите и проблемите за бизнеса и потенциала на пазара и  икономиката на южната ни съседка.

Г-н Гьокче, очевидно Турция е интересен пазар за българския бизнес. Какви са възможностите и предизвикателствата пред българските компании, които искат да навлязат на този пазар?
Турция e бързоразвиваща се дър-жава. Както навсякъде другаде тя предоставя не само възможности, но и предизвикателства. Грубо казано става въпрос за икономика за 1 трилион щ. долара, която вероятно ще се превърне в една от десетте водещи икономики в света в рамките на десетина години. Турция има значително население, но не броят е решаващ в случая, а добрата покупателна способност.
В света има други държави с доста по-голямо население, но не непременно в комбинация с подобна покупателна способност. Това е много важен момент. Номиналният БВП на страната на глава от населението е над 11 000 щ. долара, т.е. говорим за страна със средни доходи, но изчислен в паритет на покупателна-та способност той е близо 20 000 щ. долара.
Пазарът на Турция като цяло е много отворен. Можете да откри-ете много заинтересовани играчи. Икономиката е експортноориентирана и в този смисъл е много добре интегрирана с останалия свят. Тя е прозрачна и генералните правила за честна игра се прилагат. Турско – то правителство инвестира силно в инфраструктура – пристанища, мостове, магистрали, скоростни влакове, летища – с визията да създаде динамична икономика със солидна инфраструктура. Някои от най- актуалните проекти в тази връзка са новото, трето летище на Истанбул, което ще се стреми да стане най-голямото в света, както и новият мост над Босфора и железопътният и автомобилен тунели под същия проток.

Кои сектори от турската икономика са интересни за български-те компании и в същото време къде виждате възможност за нови инвестиции на турски компании в България?

Българските компании имат традиционни конкурентни предимства в редица индустрии. Такива са машиностроенето, сектора на услугите, туризма, земеделието, химическата индустрия, енергетиката (включително ядрената), инфраструктурните проекти и още няколко. Заради демографското предизвикателство, пред което се е изправила в момента страната обаче, България става все по – ориентирана към услугите. В тази сфера също има достатъчно възможности за чуждестранните инвеститори, стига да се проучат както трябва.
Като цяло съществува голяма инфраструктурна основа в тази държава, която не се използва достатъчно, както и много малки и    средни по големина компании. България може да има предимства и в сферата на логистиката. Така че може да се очаква създаването на съвместни предприятия и производства. Същото се отнася и за турските компании в България – ние окуражаваме турските фирми да инвестират в България в сферата на логистиката, производството, органичното земеделие, туризма. Не винаги обаче нашите усилия са решаващи, в крайна сметка пазарът решава приоритетите.

Какви всъщност са реалните измерения на бизнес сътрудничеството между двете държави?
Като цяло инвестициите на турски компании в България са 2 милиарда евро. Инвестициите в обратната посока – на български компании в Турция – са много малко в сравнение с тази цифра. 2-та милиарда евро обаче също са недостатъчни
от наша гледна точка. За сравнение инвестициите на турските компании в Румъния, също близка държава, но не непосредствено съседска, са 5 млрд. евро. Турските фирми, които оперират на българския пазар, са 1400, а в държави като Румъния и Македония например са 7000. Това ни кара да мислим, че има доста недоразвити възможнос-и за инвестиции в България. Двустранната търговия между България и Турция е в рамките на едва 5 млрд. долара, което също е далеч под възможностите. Тази цифра би могла спокойно да е двойна. Освен това нивото не се е променило от 2008 г., и дори отбеляза временен спад заради световната икономическата криза, преди да се върне на кота 5 млрд.
Въпреки че в сравнение с 2001-2002г., стокооборотът се е увеличил 12 пъти, 5 млрд. не е интересна цифра, нито за България, нито за Турция. Ние търгуваме в по-големи обеми с много други страни, не съседски, при това не говоря непременно за големи държави, като Китай да кажем, а дори за някои доста екзотични дестинации. Нека ви дам още един пример – турските инвестиции в Етиопия достигнаха 3.5 млрд. щ. долара. Преди 5 години
Като цяло инвестициите на турски компании в България са 2 милиарда евро. Инвестициите в обратната посока – на български компании в Турция – са много малко в сравнение с тази цифра. 2-та милиарда евро обаче също са недостатъчни
от наша гледна точка. За сравнение инвестициите на турските компании в Румъния, също близка държава, но не непосредствено съседска, са 5 млрд. евро. Турските фирми, които оперират на българския пазар, са 1400, а в държави като Румъния и Македония например са 7000. Това ни кара да мислим, че има доста недоразвити възможности за инвестиции в България. Двустранната търговия между България и Турция е в рамките на едва 5 млрд. долара, което също е далеч под възможностите. Тази цифра би могла спокойно да е двойна. Освен това нивото не се е променило от 2008 г., и дори отбеляза временен спад заради световната икономическата криза, преди да се върне на кота 5 млрд.
Въпреки че в сравнение с 2001-2002г., стокооборотът се е увеличил 12 пъти, 5 млрд. не е интересна цифра, нито за България, нито за Турция. Ние търгуваме в по-големи обеми с много други страни, не съседски, при това не говоря непременно за големи държави, като Китай да кажем, а дори за някои доста екзотични дестинации. Нека ви дам още един пример – турските инвестиции в Етиопия достигнаха 3.5 млрд. щ. долара.

Очаквате ли настоящото статукво да се промени и какви мерки изисква промяната?
Да, очаквам. Всъщност става въпрос за един сноп от разнообразни промени в закони и подзаконови актове. Регулаторни мерки, които вече са възприети от други държави и могат да се ползват като добра практика. Трябва да осъзнаем, че 21-ви век е много различен от миналото. В информационното общество всичко може да се провери изключително бързо – в Интернет, от което и да е място по света. Способни сте да направите цяло пазарно проучване в рамките на минути или часове. Така работят инвестициите. Както инвеститорите от САЩ, Западна Евро – па, Индия, Китай или Русия, така и турският бизнес инвестира по целия свят – например в  Аржентина, Субсахарска Африка, Китай или САЩ. Чуждестранните инвестиции на турски компании по света надминаха 33 млрд. дола-ра през миналата година. Всичко обаче подлежи на сравнение и преценка. Една добра част от тези средства могат да бъдат пренасочени тук, ако условията се окажат по-добри от тези в  Аржентина да кажем.

Полагат ли се усилия за подобряване на двустранните бизнес взаимоотношения?
В  България има три турско-български търговски камари – в Пловдив, в Шумен и в София. В  момента полагаме усилия да ги съберем под един покрив, в рамките на организация-чадър, която да направи връзката „на едно гише“ и да улесни нещата за всички страни. Тя най-вероятно ще е активна преди края на настоящата година. Тези организации ще предоставят възможности за дискусии и увеличаване на сътрудничеството. Чрез консулствата активно работим и по отношение на попу-ляризирането на развитието на двустран-ните връзки и търговия и в двете посоки. От гледна точка на турското правителство, съществуват региони в България, които са приоритетни: София, Пловдив, Варна, Бургас, Шумен, Русе, Кърджали. Откакто съм тук през последните шест месеца пътувам наистина много, видях половината от страната – 14 области – като идеята е да се срещна с местните власти и бизнес организациите за да дискутираме и изясним конкурентите предимства на всяка област, така че да насочим усилията си за привличане на турски инвеститори.
Като цяло все още не съм в състояние да изградя пълна картина на възможностите за развитие в България, но все пак придобих доста добра представа. Всички региони, които вече изброих, имат свои интересни сфери за инвестиране и съвместен бизнес. Туризмът е отделна сфера, която трябва да подчертаем. Турските авиолинии наскоро отвориха и нова линия Варна-Истанбул, която е важна. Броят на турските туристи, които пристигат в България най-вече в зимните курорти, се е увеличил с 60% за изминалата година – близо 200 000 души. Като цяло 1.5 млн български граждани са посетили Турция през миналата година, което е исторически рекорд. В България пък са дошли 800 000 турски граждани. Насърчаваме връзките на всякакво ниво – държавно, корпоративно или просто човешко. Защото колкото повече хората от двете държави се опознават, толкова повече ще се подобрят и бизнес взаимоотношенията.

Турската икономика е безспорен шампион по растеж за последните години, но как ще се отразят на състоянието й политическите сътресения в региона и вътре в страната?
В Сирия ситуацията е почти непроменена от 3 години, в Ирак – от 10 (разговорът се проведе преди основния етап от офанзивата на ИДИЛ в Ирак в средата на юни, бел. ред.). Въпреки това турската икономика продължава своя прогрес. Според мен тя узря и стигна до определено ниво, в което не се влияе толкова силно от политическите сътресения. Всяка страна преминава през такива – външни или вътрешни. Фактите обаче говорят, че турската икономика беше единствената, която продължи растежа си по време на кризата, с изключение само на една година. Не просто продължи растежа си, а удвои БВП. Това е една от основните причини за увеличаването на чуждестранните инвестиции в Турция. Стабилността е следствие от редица фактори, като управление, наслояване на различни възможности, диверсификация на международното сътрудничество и т.н. Нека ви дам пример за последното. Преди 5 годи-ни да кажем съществуваха около 165 турски дипломатически представителства в глобален мащаб, а в момента са 221. Да бъдеш на място почти навсякъде по света и да търсиш различни възможности наистина помага.

Мисията ни е да променим отношението на хората в Европа към предприемачеството

28/01/2014 |

Неотдавна 3TS Capital Partners обяви първото затваряне на своя TCЕЕ Фонд III, който ще инвестира 103 млн. евро в технологични компании от Централна и Източна Европа. Свързахме се с инвестиционния мениджър на компанията Светослав Стефанов, за да разкаже за перспективите пред новия фонд и да сподели мнението си за развитието на стартъп екосистемата в България. С г-н Стефанов разговаря Александър Александров. Повече

Работете рамо до рамо с клиента си, а не срещу него

05/11/2013 |

Работата на търговския мениджър включва и това да  убеди своята собствена компания да се организира по-добре, така че да могат клиените да остават доволни. Това изисква не само отлична  вътрешна комуникация, но и постоянни преговори и промени в системата, смята Тони Хюз, Управляващ  директор, Huthwaite International. Повече

Удобството и сигурността стоят в основата на иновативните форми на разплащане

01/07/2013 |

Магдалена Чакър е изпълнителен директор на Екселио Алианс – водеща технологична компания в областта на разплащателните системи, предназначени за финансовата и търговската индустрии. Повече

Изборът на партньор е ключов при внедряването на ERP система

19/06/2013 |

Доставчикът трябва да е компания с доказан опит, категоричен е финансовият директор на „Софарма” АД Борис Борисов.  На 1 юли фармацевтичната компания стартира работа с нова ERP система Microsoft Dynamics Axapta2009 с доставчик LLP Dynamics.  Повече