МФ е отпуснало само 2 безлихвени заема на общини

calculator-Pixabay

Министерството на финансите най-накрая е отпуснало два безлихвени заема за оздравяване на общини. Единият е за местната администрация в Перник и е на стойност 4 млн. лева, а втората – за Белово и е за 2 млн. лева, съобщиха от ведомството. Сумите обаче са значително под размера на поисканите от двете общини.

Припомняме, че процедурата за оздравяване на общини беше приета през миналата година с промени в Закона за публичните финанси. Сред критериите за оздравяване са задълженията за разходи в края на годината да надвишават 15% от средногодишния размер на разходите за последните четири години, плащанията по дълговете на местните администрации да надвишават 15% от собствените им приходи плюс изравнителната субсидия, събираемостта на местните приходи да е под средната за страната и т.н.

Още в средата на 2016 г. се знаеше, че 36 от 265-те общини трябва да започнат такава процедура и общинските съвети по места да приемат оздравителен план. Като част от плана местният парламент може да поиска и безлихвен държавен заем. Нито един от подадените планове обаче не беше одобрен от тогавашния финансов министър Владислав Горанов.

Общини за оздравяване

Данните на Министерството на финансите за 2016 г. показват, че в списъка с общини, които подлежат на оздравяване, влизат 32 местни администрации – с 4 по-малко в сравнение с предходната година.

В списъка попадат 11 нови общини - Созопол, Сунгурларе, Бяла, Белоградчик, Брегово, Криводол, Оряхово, Кочериново, Лесичово, Белене и Ветово. От списъка отпадат 15 общини, за които приетите от общинските съвети мерки са довели до положителни фискални резултати - Кресна, Лясковец, Кирково, Дупница, Рила, Ловеч, Батак, Карлово, Доспат, Мадан, Рудозем, Смолян, Костенец, Опан и Омуртаг.

Все пак в списъка за трайно оздравяване попадат същите 21 общини, които бяха там и миналата година, като ведомството анализира изпратените му приети оздравителни планове.

Бавно подобрение

Финансовото министерство отчита, че събираемостта на местните приходи бавно се подобрява, а някои от местните администрации са подобрили управлението и на бюджетите. Отчита се, че през 2016 г. общините с дефицит в бюджетите са намалели до 60 от 156 за предходната година. Повишава се и средното равнище на събираемост на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху автомобилите.

Към края на 2016 г. общо 41 общини отчитат дял на приходите от общите постъпления по-висок от средния за страната. Броят им е почти същият като в предходната година, когато е бил 42. Средният за страната дял на покритие на разходите за местни дейности с приходи достига 85,20% спрямо 81,84% през 2015 г., като 62 общини постигат резултат над средното за страната (56 в края на 2015 г.), отчитат още от Финансовото министерство.

Броят на общините, които имат дял на капиталовите разходи по-висок от средното за страната в края на 2016 г., е 103 при 115 общини към края на 2015 г.

Дупки в общинските бюджети

През 2015 г. 27 общини не са спазилиизискването годишният размер на плащанията по общинския дълг за всяка община да не надвишава 15 на сто от средногодишния размер на собствените приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години. През 2016 г. по-малко общини – 23, нарушават това правило, което е с 4 общини по-малко от тези през 2015 г., отчитат още от ведомството.

През 2016 г. 7 общини имат отрицателно бюджетно салдо по бюджета на общината за последните три години.  Това са Благоевград, Созопол, Шабла, Белене, Самуил, Столична община и Мирково.

Дефицитът се увеличава в Благоевград, Самуил, Столична община и Мирково и чувствително намалява в останалите общини. В Созопол например намалението достига 7 пъти от над 14,7 млн. лева до над 2,2 млн. лева, а в Белене – от почти 3,2 млн. лева до малко под 200 хил. лева.

Най-голям е дефицитът в бюджета на Столична община – над 38,3 млн. лева.

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.