Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | June 24, 2018

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Големите идеи на малкия бизнес

Големите идеи на малкия бизнес
Miglena Ivanova

Има ли размерът значене? Ще разкажа за едни забавни и, надявам се, поучителни идеи, родени от малкия бизнес и достойни да влязат в учебниците по маркетинг. Всички знаем, че за добрите идеи не ни трябва задължително голям отдел „Проучване и развитие”, нито скъпо платени съвети от „криейтив” агенция. Е, ако можете да си ги позволите – още по-добре. Ако не, можете просто да откраднете добри идеи от умни хора, които са готови да ги споделят с вас. Както направих аз преди доста време и, надявам се, успявам да го правя и до сега.

Важна уговорка: по-нататък ще става често дума за мед, дори за пчели, но няма да говорим за Мечо Пух. Още по-малко за Прасчо.

Преди 15 години един мой познат от Велико Търново ми преподаде кратък урок по маркетинг, докато се опитваше да получи съвети по същата тема от мен. Изкушавам се да мисля, че и аз съм му бил полезен, но той със сигурност ми даде много ценен урок. Тодоре, благодаря ти и за меда, и за добрите съвети. Сигурен съм, че няма да възразиш да ги споделя и с други хора. Както и за това, че ще разкажа историята от първо лице.

В онези години маркетингът още беше само интересна дума, която се споменаваше често и без особен смисъл. Никой не беше и чувал за съвременната маркетингова парадигма, каквото и да означава това, която изисква да поставим клиента в центъра на нашето внимание. За CRM и управление на клиентите не се и споменаваше, затова гледахме на последните само като на хора, които ни носят печалба. Което не означава, че не ни е пукало какво и как им продаваме.

Всяка година в музея „Земята и хората”, близо до НДК се организираше изложение на пчеларите и производителите на мед. Място, на което хората идваха, разглеждаха, някои купуваха, но най-вече място на което можеш да наблюдаваш клиентите. Забравих ли да кажа, че самият аз съм пчелар и по съвместителство пионер в маркетинга? Шегувам се, само първото. Второто ми се приписва от автора, който разказва от мое име.

Първата година отидох само да разгледам. Любопитно ми беше най-вече да видя какво и как предлага конкуренцията на пазара. След известно време зарязах конкуренцията и започнах по-внимателно да се вглеждам в клиентите. Забелязах, че те са няколко основни групи, като тези, които наистина купуват сериозно, много си приличат. Замислих се, какво ли мога да направя за да ги спечеля и така, без да зная, открих идеята за конкурентните предимства.

На следващата година бях готов. Заедно с един познат си поделихме разходите за щанд и се включихме в изложението. На третия ден моят мед свърши, като бях го продал всичкия на добра цена, докато останалите колеги пчелари не бяха продали и една четвърт от своя. Единственото което ме отличаваше от другите участници беше опаковката. Както и това, че бях внимавал предишната година и внимателно бях наблюдавал кои са най-важните клиенти.

Изложението се посещаваше основно от две групи клиенти, отличими по своето поведение и стил на пазаруване – пенсионери и младежи. Вероятно защото хората на средна възраст по това време на деня трябва да ходят на работа. Младежите предпочитаха разнообразието. Те пазаруваха избирателно и сравнително хаотично, на малки количества и от различни пчелари. Не знаеха точно какво търсят, затова опитваха от различни неща. Водеше ги любопитството и търсенето на нещо различно, дори странно. „Мед от борови иглички” не е мед, но иди го обясни на човек, който не разбира. Те избираха меда повече по бурканчето, отколкото на вкус, въпреки че сериозно дегустираха на аванта, когато им се удаваше възможност. След няколко дегустационни лъжички от различен мед, несвикналите им коремчета не рядко подаваха внезапен повик да си тръгват спешно към къщи, или близкото WC.

Пенсионерите бяха друга работа. Те избираха внимателно, знаеха какво търсят и най-важното – купуваха в големи количества. Не знам дали знаете, но тогава медът се предлагаше в големи тенекиени кутии, в каквито се съхраняваше и сиренето. Маркетинговото им название беше „тенеке” и така им се викаше: „Купих едно цяло тенеке мед”. Какво да се прави, брендингът още не беше навлязъл по нашите земи.

Забелязах, че средният клиент пенсионер купува едно тенеке мед, което тежи около 12 килограма, дотътря го с усилие до трамвайната спирка отсреща, а там проблем – няма тротоар, няма перон, трамваят спира по средата на улицата и е доста висок. Качва се пенсионерът с мъка и чужда помощ на трамвай 6 или 9, и изчезва в неизвестна посока. Най-често се връща още веднъж и повтаря същото упражнение. Така разбрах, че пенсионерите са като Мечо Пух, когото обещах да не споменавам – трупат си запас от мед за зимата. Не знам дали размерът е от значение, но се убедих, че тежестта на тенекето е.

Така на следващата година аз се появих на изложението с принципно нов продукт – мед в малки тенекета, което ще рече кутии от по 6 килограма, при това с изключително здрави и удобни за хващане дръжки. Качеството на меда си е качество, него не го оспорвам, но и много от другите пчелари предлагаха качествен мед. Само моят обаче беше в удобни разфасовки, при това според потребностите на клиента. За три дни всичко приключи. Средният пенсионер бързо се ориентира, че не е без значение дали носи 12 или 6 килограма. Транспортните разходи са му „нула”,  както и времето, макар да се твърди че последното е пари. А болките в кръста е важно да се избегнат. Затова много от сериозните потенциални клиенти (пенсионери), през онази година станаха мои реални клиенти, само заради удобната ми разфасовка. Плюс благодарности от жените им, че не се оплакват от болки в кръста.

Още тогава разбрах, че за следващата година ще се появят имитатори и няма да съм единствения с разфасовки от 6 килограма. Сега му викате „бенчмаркинг” или „конкурентно разузнаване”, но пак си остава подла имитация на добрите чужди идеи. Така ми се наложи сам да открия силата на директния маркетинг.

На следващата година прогнозата ми се потвърди – почти всички конкуренти се бяха подготвили с различни по тегло разфасовки. Но когато го правят всички, това вече не е конкурентно предимство. Моите пенсионери пак дойдоха при мен. Чудите се защо? Ами на всяка от моите кутии мед бях сложил бележка с адрес и телефон. Така цяла зима частният ми „кол център” приемаше обаждания и работеше за „ритеншън”. Иначе казано, пенсионерите обичат да си говорят с някого и защо да не го правят с мен? Обаждаха се често и редовно, а много от тях ми пишеха и благодарствени писма, за да ми кажат колко им е харесал меда, да разпитат за подробности – къде е събиран, от колко време се занимавам с това, да разкажат за свои познати пчелари и как в детството им медът е бил по-вкусен, не купешки, и как моят бил точно като онзи, дето го помнят от тогава… Ами така де, то в студа и на стари години човек го избива на умиление.

От много мои клиенти още в момента на покупката събрах адреси и телефони, като им се обадих лично да ги попитам доволни ли са. По онова време нямаше телефонни измами и хората се радваха някой да им звънне. Затова следващата година пак дойдоха при мен без каквото и да е колебание, и без да погледнат конкурентите.

Явор Янкулов е дългогодишен автор в сп. Enterprise. За връзка с него вижте тук.

Цялата книга „Витамини за мениджъри“ можете да прочетете тук.

Добави коментар