Почти една четвърт от българското население живее под линията на бедност

coins-Pixabay

Почти една четвърт от населението на България е живяло под линията на бедност през 2016 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ).

При размер на прага на бедност средно 308,17 лева под тази линия през миналата година са живели близо 1,639 млн. лица, което е 22,9% от населението на страната.

Размерът на линията на бедност намалява с 5,4%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,9 процентни пункта през миналата година в сравнение с 2015 г.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9 до 27,9%, или с 5 процентни пункта. При изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45,5%, или с 22,5 процентни пункта.

Основният фактор, който увеличава риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

Най-висок е делът на бедните сред безработните лица - 54,6% за 2016 г.

Делът на бедните сред заетите е най-нисък, но се увеличава за една година с 3,8 процентни пункта до 11,6%. Най-изразен е рискът от бедност при работещите на непълен работен ден.

Образователното равнище също е сред факторите, които определят риска от бедност и социално изключване. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за лицата с основно образование и над четири пъти за лицата със средно образование, показват данни на НСИ.

Най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца, сочат още данните.

Като се вземе предвид и етническата принадлежност, най-висок е риска от бедност сред лицата от ромската етническа група – 77,1%, а най-нисък - сред лицата от българската етническа група (15,7%).

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42,6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39,1%).

По отношение на работещите лица най-висок е относителният дял на работещите бедни сред турската етническа група - 29%, при 28,1% работещи бедни от ромската етническа група и 27,9% сред българската етническа група. Сред ромите с висше образование бедни няма, показват данните.

Почти 40% от българите са живели в някакви материални лишения през 2016 г., сочи още статистиката. Над 56% от хората не могат да си позволят едноседмична почивка, а над 54% - да посрещнат неочаквани разходи. Почти 3% от хората не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,4% - цветен телевизор, 9% - автоматична пералня, а 34,5% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 39,2% се ограничават при отоплението на жилището си.

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.