Венцеслава Янчовска е мениджър на офиса на "Иновация Норвегия" в България. С нея се срещнахме на първата среща от българо-норвежкия проект „София среща Осло“. Целта на проекта е да засили търговските връзки между двете страни, като предостави бизнес контакти и възможности за споделяне на опит между фирми и институции и добри практики между фирми и институции.
Разкажете ни малко повече за програмата „Иновации за зелена индустрия”. Българският бизнес показа ли някакъв интерес?
Програмата стартира в края на 2012 г. и интересът от страна на българския бизнес беше огромен. В рамките на трите обяви за набиране на проектни предложения ние получихме над 100 такива. Трябва да се има предвид, че ресурсът, за който кандидатстваха беше четири пъти по-висок от средствата, които бяха на разположение за проекти.
В рамките на програмата бяха одобрени 32 проекта, като 24 от тях или 75% са с участие на норвежки партньор, което всъщност допринася и за една от целите на програмата. А именно - изграждане и задълбочаване на двустранните взаимоотношения между българските и норвежките организации и институции. По отношение другата цел на програмата, която е за създаване на предприемаческо мислене чрез внедряване на зелени технологии и използването и получаването на зелени продукти, е нужно да се отбележи, че всъщност много се промениха нагласите на предприемачите и до някаква степен се промени и предприемаческата култура. Участниците в програмата видяха още една възможност – инструмент, чрез който с внедряване на иновативни зелени технологии те да направят своя бизнес по-конкурентносбособен и с възможност да излязат на международните пазари.
Как премина програмният период за участниците, те срещнаха ли някакви проблеми и какви бяха те?
Програмата „Иновации за зелена индустрия” е доста гъвкава и позволяваше във всеки един етап на развитието на проекта при необходимост да се правят някакви промени или адаптиране към променящата се околна среда и променящата се обстановка. Промените са нещо нормално, имайки предвид, че когато бъде одобрено едно проектно предложение, от подписването на договора за изпълнение до крайния срок е доста дълъг периода на изпълнение. Напълно естествено е това, което е планирано в началото на проекта, да не може да се случи по този начин. Що се отнася до проблемите, мога да кажа, че компаниите имат такива с намирането на съфинансиране. Проектите, които те изпълняват, са изключително иновативни. Голяма част от тях са свързани с нови технологии, с ново строителство. Това означава, че за да започнат да строят, са им нужни съответните разрешителни. За съжаление българските всласти все още не са адаптирани към пазара и процесите на получаване на различните разрешителни отнеха много време на участниците, което забави и самото изпълнение на проектите. Ние и норвежките им партньори им помогнахме и подкрепихме, като обяснявахме и разяснявахме на българските власти, както и на финансовите институции, какви са целите на програмата.
Можете ли да посочите кои проекти са повлияли на София да започне да върви по пътя на европейските зелени столици?
В София бяха реализирани една малка част от проектите. Те са свързани с внедряване на нови зелени технологии, които подпомагат опазването на околната среда - с ниски емисии на вредни газове, с оползотворяване на отпадъците – т.е затваряне на цикъла в дадено производствено предприятие. Ще дам пример с фирма за мебелно производство в София, която имаше много голям отпадък – дървесина. Те внедриха технология за производство на брикети, които използват за получаване на енергия за самото предприятие и същевременно закупиха енергоспестяващи машини, които от една страна намалиха силно използваната енергия в предприятието и много им помогнаха да подобрят качеството на продуктите.
Кои са проектите, които направиха промяна и тази промяна няма да е „временна”?
Ще дам пример с една компания в ИТ сектора. Много хора се питат как ИТ секторът може да бъде зелен. Всъщност той предоставя мениджърски решения за бизнеса, за да може техният бизнес да стане зелен. Става въпрос за „Интерконсулт България”, чийто проект се изпълни в партньорство с норвежкия университет NTNU и норвежката фирма „Konsberg Terotech” AS.
Целта му е чрез използване на съвременни софтуерни решения в големи производствени предприятия да се допринесе за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. Данните от производствените машини се събират и обработват в реално време, и се трансформират в информация, графики и статистики чрез централизирано система за техническо обслужване и поддръжка на производството. Резултатите от проекта доведоха до подобряване на редица ключови показатели, като например - намалена консумация на енергия; намалени отпадъчни материали; по-голяма наличност на машината; намален брой часове за поддръжка; намалена консумация на рязане течност; намален разход на смазочни материали.
Програмата ще бъде ли продължена?
Да, поставена е цел до края на тази година да бъде стартирана новата програма, т.е. да бъде пусната първата обява за набиране на проектни предложения. Ресурсът вече ще е по-голям, и се надяваме да има още повече добри проекти.
Българският бизнес започна ли да мисли „зелено”?
С помощта на програмата определено се направи промяна в мисленето. Финансирането може и да не бе толкова голямо, колкото при европейските програми, но от Innovation Norway сме сигурни, че дори и малкото предприемачи, които имаха възможност да получат финансиране, имат променени нагласи и те ще бъдат добри посланици на програмата, имайки предвид техния опит и резултати.
