През 2016 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 3,4% на годишна база, според данните на Националния статистически институт (НСИ). За положителната динамика на икономиката повлиява отново главно външното търсене, посочват от Райфайзенбанк в редовния си месечен анализ.
Водещ фактор от страна на вътрешното търсене е крайното потребление, даващо 1,4 пр.п. към ръста на БВП, следвано от брутното капиталообразуване с 0,2 пр.п.
„Нарастването на крайното потребление е резултат от увеличено индивидуално потребление, от което най-значителен принос има потреблението на домакинствата, което е движено не само от нарастването и при двата компонента на дохода в рамките на брутната добавена стойност, но и от снижаването на лихвеното равнище в страната“, коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.
От страна на предлагането положителен принос за ръста на БВП имат услугите (1,9 пр.п.), индустрията (0,4 пр.п) и селското стопанство (0,2 пр.п).
„На фона на структурата на брутната добавена стойност през 2016 г., в която услугите заемат относителен дял от 67,6%, индустрията от 28%, а селското стопанство от 4,4%, селското стопанство функционира най-ефективно. To нараства с 4,3% през годината, докато ръстът на индустрията е 1,7%, а на услугите – 3,3%“, допълва Калчев.
Към януари 2017 г. брутният външен дълг на страната възлиза на 67,4 млрд. лв., което е с 1,7 млрд. лв. повече от януари предходната година. В рамките на общия ръст на брутния външен дълг дългът на държавното управление нараства с 2,5 млрд. лв., докато външната задлъжнялост на останалите три институционални сектора (банките, фирмите и другите сектори) се понижава с общо 800 млн. лв.
Кредитите към фирми и граждани отново нарастват през януари - с 1,6% на годишна база, или с 1,2 млрд. лв., достигайки 49,2 млрд. лв. При кредитите към домакинствата е отчетен по-значителен ръст от 4% (727 млн. лв.), до 18,6 млрд. лв., докато при кредитите към нефинансови предприятия ръстът е по-слаб – 2,5% (468,4 млн. лв.) до 30,6 млрд. лв.
През януари нивото на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) отбелязва спад от 3,1 пр.п. спрямо същия месец миналата година до 20,1%, оставайки на относително високо ниво. Делът на лошите и преструктурирани кредити на фирмите се понижава с 3,5 пр.п., достигайки 24,4% (5.2 млрд. лв.), докато при домакинствата той спада с 2,4 пр.п. до ниво от 14,9% (2.6 млрд. лв.).
