Чуждите вложения в българската икономика отбелязват годишен ръст от 64.6% през януари и достигат 158.8 млн. евро. Те са предимно инвестиции под формата на дългови инструменти, които са знак за краткосрочни интереси, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).

Трябва да се има предвид, че числата подлежат на няколко ревизии в бъдеще.

Междувременно централната банка е допълнила данните за предходните две години и ръстът през 2017 г., който показваха първоначалните данни, вече е спад, пише capital.bg.

През януари най-много чужди капитали са дошли от Великобритания - 58.8 млн. евро, под формата на дългови инструменти. Традиционният лидер Холандия остава на второ място с 20.8 млн. евро, а Германия и Лихтенщайн следват съответно с 20.1 и 19.6 млн. евро.

Приливът на капитали в България през първия месец на годината се дължи почти изцяло на инвестиции под формата на дългови инструменти. Към януари сумата им се равнява на почти 90% от общите вложения, докато година по-рано бяха близо две трети.

Принос към общата сума на чуждите инвестиции имат и постъпленията от дялов капитал, които достигат стойност от 19.9 млн. евро. Добра новина е, че нивото е над миналогодишното още преди ревизиите.

Същевременно още няма данни за реинвестираната печалба и затова показателят показва нулеви стойности. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент. Числата ще бъдат ревизирани, след като БНБ получи отчетите на фирмите.

Междувременно статистиката за нивото на преките чуждестранни инвестиции през последните две години е претърпяла значителна ревизия. Първоначалните данни за 2017 г. бяха за близо 902 млн. евро чужди вложения в икономиката, а тези за 2016 г. - 660 млн. евро. Вследствие на ревизията обаче нивото през 2016 г. нараства до 1.08 млрд. евро изцяло заради реинвестираната печалба, която се повишава почти три пъти. Същевременно дяловият капитал и дълговите инструменти са надолу.

Миналогодишната сума пък достига 950 млрд. евро заради повече кредити от чуждестранни фирми към български подразделения. Така първоначалното годишно увеличение на данните за 2017 г. се превръща в понижение. Но това вероятно все още не са финалните числа. Те може да претърпят няколко ревизии до две години след първоначалното им публикуване. Това е задължителна международна практика при изготвянето на платежния баланс, тъй като информацията от различните източници постъпва с различна честота, срок и обхват.