Третото офис пространство навлиза и в българските компании

Тенис  маси, портокалови дръвчета, боулинг игрища или удобни канапета, където можеш да почетеш книга или да разговаряш на спокойствие колеги  - всички тези  удобства можем да открием в офисите на международни гиганти като Google, Facebook и Infosys. За едни те са мечтаното работно място, а за други – безсмислени и кичозни прищявки на мениджърите на глобални корпорации. Факт е обаче, че компаниите все по-често инвестират в подобни алтернативни офис площи, известни като ‘’трети пространства’’. Кое налага това?

Третото пространство

се развива като концепция през последните няколко години.  Ако „първото пространство” в офиса е мястото, където служителите прекарват по-голямата част от деня, работейки фокусирано пред компютъра, то „второто пространство“ са конферентните зали и помещения, където се провеждат формални, организирани срещи и дискусии. В този смисъл,  „третото пространство“ е различната среда в офиса, която дава възможност на служителите да общуват и работят в един по-алтернативен и свободен режим, споделяйки идеи и разгръщайки пълноценно своя креативен потенциал.

Ползите

„Третото пространство подкрепя работни процеси в компанията, които другите две не осигуряват изобщо или поне не в пълна степен. Това може да бъде фокусирана самостоятелна работа, обсъждане на идеи в екип, проектни дейности, както и възможност екипа да се опознава и сближава на базата на неформално общуване”, обяснява Кръстина Стефанова, маркетинг мениджър на шоурума за офис култура и обзавеждане Workspace. По думите й, компаниите много често правят грешка, мислейки си, че генерирането на идеи задължително предполага колективна работа, докато много често то означава самостоятелен процес. „Креативното мислене обхваща различни области – от решение на конкретен казус, пред който е изправена една компания, през създаването на рекламна компания доспрявяне с чисто финансови въпроси. То предоставя един по-различен режим на работа.”, смята още тя.

Според психоложката Джудит Хеерваген,  усещането за свобода и забавление, докато създаваме и обменяме идеи, е фактор, който спомага за бързото преминаване на тези идеи от концепции в основи на креативността и иновацията в една компания. Неслучайно, съзнателно или не, голям процент от хората търсят своите трети пространства извън рамките на работното си място.

Ето защо, дизайнерската  фирма Herman Miller, заедно с четири глобални компании, си поставя за цел да да проучи дали наистина работната среда влияе върху креативната енергия на служителите. За тази цел, общо 70 служители, определени от своите колеги като най-иновативни, вземат участие в интервюта и попълват онлайн въпросници, анализиращи факторите, оказващи влияние върху  креативния им процес. Оказва, че отговорът се крие в различните подходи към творческото мислене, прилагани от служителите, които ги разделят в

четири основни креативни типа.

Първият тип служители, „пристрастените към пъзели”, гледат на проблемите като на мозайка, която трябва да разрешат, прекарвайки много време в проучване  и анализ. За тях е важно да имат лесен достъп до различни източници на информация, например библиотека или системи от бази данни, както и да разполагат с място, на което да се усамоят, търсейки решение на поставената им задача. Съвсем различни са ‘’генераторите на случайни идеи”, отличаващи се с богато въображение, бунтарски нрав и спонтанен и неструктуриран подход към креативния процес. Затова те обичат да работят в гъвкава и неформална среда с много алтернативни подредби и предназначения. „Агените на промяната” пък са хора с поглед в бъдещето, които се стремят  да раздвижват хората около себе си. Предпочитат отворените офис пространства, което им позволява да се местят постоянно и да вземат участие в различни дискусии. От друга страна, това може и да създава неудобства на колегите им, особено в тихи офиси. Четвъртият тип, „сензорните творци”, също обичат да комуникират, но в началото те се отдават на интензивен мисловен процес, след което да споделят идеите си пред другите членове на екипа. Подходът им към креативния процес изисква първоначално уединие, поради което те се нуждаят от тихи помещения. Необходимостта от отворени пространства настъпва в по-напреднал етап, когато стават важни спонтанните дискусии с колегите.

От анализа на различните психологически профили на служители става ясно, че разнообразието на работната среда би могло да допринесе благоприятно за твореския им потенциал. Това изисква както неформални места за групова работа, така и спокойни индивидуални пространства. Всички четири типа имат нужда от вълни от индивидуални стимули, които да подтикнат техния творчески процес. В противен случай, липсата на промяна би довела до подтискане на креативността в организацията, смятят експертите.

Тенденциите у нас

„Почти всички български компании имат зони за кафе в офисите си, но те  са прекалено малки и не предоставят възможност за случайни срещи, за това хората да се чувстват комфортно. Може би българските мениджъри все още се страхуват, че ако едно място стане твърде комфортно, хората ще спрат да работят и ще прекарват повече време, обсъждайки теми от личния си живот. Истината е, че това пространство може да бъде направено така, че да стимулира работния процес.”, смята Кръстина Стефанова. Все пак тя е на мнение, че има и компании с различно мислене и дава пример с реализирани проекти за фирми, включващи създаването на отделни кътове, където служителите да се социализрат, да поиграят джаги, или няколко души да се съберат спонтанно и да проведат работна среща в по-неформална среда. По думите й, такива тенденции все още се наблюдават най-вече сред ИТ компаниите, тъй като бизнесът им е много креативен и се нуждае от постоянно генериране на идеи.  Друга причина у нас да се налага концепцията за третото пространство е навлизането на международни компании, които са запознати със световните тенденции и установени практики и имат много ясни корпративни послания.

На лов за третото пространство в София

За да популяризира „третите пространства” в България, през април Workspace стартира инициативата „Ловът на третото пространство на София”. За да участват в конкурса, който ще продължи до края на месеца, желаещите трябва  да си зададат въпроса „Ако градът беше моят офис, кое щеше да е третото му пространство?".  Те могат да номинират своето трето пространство на фейсбук страницата на конкурса до 13 април, или да гласуват за събраните вече предложения до 24 април. В рамките на кампанията ще научим още и добрите примери от бизнеса в България за това как се изгражда едно третото пространство и по какъв начин влияе на работата в организацията.