Излизането от кризата ще бъде съпроводено с още по-голяма консолидация, в битка за пазара на кредити за малкия и среден бизнес

За първи път от 5 години насам банковата ни система отчита по-високи приходи спрямо предходна година. Увеличението през 2013 г. е с 3,11%, като общата печалба в банковия сектор приближи 585 млн. лв. Дори единствено тези сухи цифри са достатъчни за да се твърди, че предстоят промени на банковия ни пазар, които всъщност вече започнаха през 2013 година. Промените далеч не се отъждествяват с по-високите печалби и всъщност са в други 3 направления, които ще поставят доста банки у нас в ново положение.

На първо място ще продължат процесите на окрупняване на банковия пазар. Успоредно с това явно ще се променят правилата за определяне на лихвите при отпускане на кредити, както и цялостното предлагане на кредити и общите условия към тях. На трето място се очаква банките да се съобразят и с промяната на законодателството. Тук визираме продължаващата синхронизация с европейските директиви и готвения закон за частния фалит.

Изкупуването на малките

Като твърдим, че промените са започнали, това в най-голяма степен важи за процесите на консолидация в банковия сектор, чиито наченки се видяха още на втората година от началото на кризата. Сега обаче, 6 години по-късно, можем спокойно да заявим, че това е тенденция с определени ясни критерии, което се признава и от почти всички водещи банкери у нас.

Малките играчи (или поне някои от тях) постепенно напускат пазара, окрупняването става изключително с родни капитали, а крайният резултат, който преследват по-големите, е максимално представителство на пазара на дребно – продукти за всякакъв вид клиенти и най-вече малък и среден бизнес, които да достигат до всички точки на страната.

Ако се обърнем назад ще видим, че за три години четири чужди банки или банкови групи – словенската Nova Lubljanska Banka, ирландската Allied Irish Bank, германската Bayern LB, френската Credit Agricole, напуснаха пазара. Делът им в сектора в България не беше голям, но не бива да се подценява мащаба им на собствена територия.

Само по себе си изтеглянето на чуждестранни западни банки не е ободряващ факт, но причините са повече от прозаични и не следва да се тълкуват в негативен план, освен от гледна точка на отлив на чужди капитали от страната ни.

„Това са естествени процеси, касаещи рентабилността на банките и банковите групи в Източна Европа. В годините отпреди кризата, много банки стъпваха на българския пазар, като взимаха евтини пари от европейския пазар и ги продаваха сравнително скъпо при висока норма на печалба у нас. Сега обаче нормите на печалби и маржовете са под много силен натиск и когато си мъничък разходите към приходите стават доста по-големи. Затова и консолидацията, която наблюдаваме и в момента, е естествена. Най-простото обяснение е, че основните акционери на някои от чуждите банки имат нужда от капитал на друго място и затова продават бизнеса си у нас”, коментира пред ENTERPRISE председателя на Асоциация на търговските банки Левон Хампарцумян.

Управителят на Уникредит Булбанк имаше предвид най-вече предстоящото поглъщане на българското подразделение на Credit Agricole от Корпоративна търговска банка, за което вече се получи разрешение от БНБ.

Това обаче съвсем не е изолиран пример. Само преди няколко месеца приключи покупката на МКБ Юнионбанк от Първа инвестиционна банка, т.е. само за три месеца от пазара ни изчезнаха два по-малки играча.

„Тенденцията към консолидация със сигурност ще продължи и през тази година. По принцип този процес е положителен за стабилността на банковата ни система, като се надяваме, че вече ще се появят и чуждестранни капитали. Не казвам, че е лошо окрупняването да става и с родни средства, но все пак е добре да влязат и свежи капитали отвън. Знаете обаче, че сегашната обстановка не благоприятства лесното взимане на такова инвестиционно решение”, сподели мнението си пред ENTERPRISE изпълнителният директор на Банка ДСК Виолина Маринова.

За няколко клиентски портфейла повече

В мнението на г-жа Маринова се съдържа и една от особеностите на българската консолидация. До момента тя става изцяло за сметка на чуждестранни играчи и с пари на български корпорации. В случая обяснението е повече от просто. Българските банки, за разлика от останалите, които имат компания-собственик в друга държава от Европейския съюз, не са натоварени с проблеми на „майките” си. Това им дава възможност и голямо предимство при пазаруването на освобождаващи се банкови активи след изтегляне на част от чуждестранните банки от пазара в България.

По-важният въпрос е защо двете големи родни банки правят това и какъв ще е ефектът за потребителите. Отговорът е повече от ясен – развитие на ритейл бизнеса и придобиването на по-голям пазарен дял от пазара на дребно – домакинства и най-вече - малък и среден бизнес.

Именно бизнес кредитирането бе големият губещ през миналата година и банките ще се стремят всячески да обърнат лошата тенденция. Миналата година е била най-слабата в бизнес кредитирането от около 10 години насам, сочат надзорните данни на БНБ към 31 декември 2013 г. За първи път от началото на кредитния бум фирменото кредитиране почти не е помръднало за цяла година. Раздадените заеми на предприемачите са се увеличили от 38,17 млрд. лв. на едва 38,31 млрд. лв. Това прави годишен ръст от само 0,4%, или 140 млн. лв. За сравнение, през всички останали години от началото на кризата бизнесът теглеше поне по 1-2 млрд. лв. нови заеми. През 2012 г. например тези кредити се увеличиха с над 2 млрд. лв., което беше ръст с около 6%.

Ето защо не трябва да се учудваме, че КТБ директно заяви, че именно бившето подразделение на Credit Agricole ще се специализира като отделна институция именно в сегмента на малък и среден бизнес и банкиране на дребно. Придобитата банка е малка по размер, с ограничен бизнес и скромна клиентска база, но има 18 офиса в София и страната, а пазарният й дял, според размера на активите от 489,4 млн. лв., е 0.6% към края на септември 2013 г.

Що се отнася до Първа инвестиционна банка и МКБ Юнионбанк ситуацията е още по-ясна. Юнионбанк бе изцяло обърната към кредитиране на малък и среден бизнес. Групата имаше и лизингова компания – Юнионлизинг. Това предопредели интереса на ПИБ, като в случая имаме типично поглъщане, с което дела на българската банка на пазара на малък и среден бизнес нарасна.

Битка за ритейл пазара

Консолидацията не подмина и застрахователния пазар, като съществена част от финансовата ни индустрия. През 2013 г. Еврохолд България, под чиято шапка е застрахователната компания “Евроинс”, придоби бизнеса на два от най-малките участници в сектора.

В битката за ритейл пазара се включиха и по-малки банки, които доскоро имаха изключително бутикова насоченост. Пример е Българо-американската кредитна банка (БАКБ), която агресивно промотира концепцията си за виртуална банка, която ще работи под бранда BACB Plus. Идеята е да се даде възможност на потребителите да управляват финансите си, без да им се налага да посещават банков офис. Разработването на проекта е част от стратегията на БАКБ да засили присъствието си на пазара на дребно. Допреди две години дейността на финансовата институция беше предимно бутикова и фокусирана главно върху обслужването на корпоративни клиенти. През 2011 г. обаче мажоритарната част от акциите й бяха придобити от Цветелина Бориславова чрез фонда й CSIF, като новото ръководство обяви амбициите си да увеличи предоставяните на физически лица продукти и услуги. Заради слабо развитата клонова мрежа обаче усилията бяха насочени към изграждането на възможности за виртуално банкиране.

Големите банки, които имат вече изградена сериозна клонова мрежа, също не смятат да са безучастни. Те предпочетоха да се включат активно в предстоящата надпревара за повече бизнес клиенти, но с представянето на нови продукти. Банка ДСК например в началото на тази година започна предлагането на нови пакетни програми, които дават възможност на малки, средни и микропредприятия, както и на други нефинансови предприятия и обществени организации да ползват комплексни услуги при преференциални условия. Създадена е специална пакетна програма предназначена за стартиращи и новорегистрирани микропредприятия.

Заради парите от Европа

Всичко казано до тук за продължаващите и предстоящи процеси на консолидация, чиито крайна цел е оставащите банки на българския пазар да печелят колкото се може по-голям дял от ритейл бизнеса и най-вече от сегмента с кредити за малък и среден бизнес, ни насочва към предстоящата грандиозна битка за европейските пари от следващия програмен период и останалите разплащания от изминалия. Истината е, че малкият и среден бизнес ще има възможност да получи значително финансиране по няколко различни програми и линии. Това е новата мегапрограма за иновации, Програмата за развитие на селските райони, както и различни инженерингови схеми, каквито са фондовете по Джереми, например. Четвъртото направление е Българската банка за развитие, която също ще увеличава експозицията си към малкия и среден бизнес. По груби предварителни изчисления става въпрос за общ ресурс, който може да надхвърли 3 млрд. евро в следващите години и голям процент от тази пари ще мине през търговските ни банки. Тези, които са с най-добри позиции на ритейл пазара ще спечелят най-много. Такава е простата сметка.

Досега, през предходните години, имаше ясно изразени шампиони сред банките при усвояването на евросредства, предназначени за различни специализирани кредити за малкия бизнес. Пример е Уникредит Булбанк, която винаги предсрочно раздава делът си по Джереми, именно използвайки добрите си позиции на ритейл пазара. Явно през тази година все повече банки ще се включат в надпреварата, което определено ще бъде от голяма полза за бизнеса.

Ползата за бизнеса

А ползата за бизнеса може да се разглежда в няколко направления. На първо място окрупняването в банковия сектор ще доведе до намаляването на разходите на банките. Това ще им позволи да предлагат по-евтини кредити и да финансират по-лесно проекти, които при сегашните условия трудно биха одобрили.

Увеличаването на конкуренцията на ритейл пазара ще подобри условията на банките, при които отпускат заем. За фирмите ще става все по-лесно и бързо да кандидатстват, защото банките все повече ще се конкурират в детайлите при положение, че ниското ниво на лихвите предварително е зададено като условие при голяма част от инженеринговото финансиране по европейските програми. Банките ще стават и все по-склонни да предоговарят кредити в името на повече клиенти сред малкия и среден бизнес.

Като цяло експертите смятат, че кредитите ще стават все по-достъпни и по-евтини. Въпросът е дали компаниите ще са готови с достатъчно качествени проекти, за да се включат в надпреварата за усвояване на свободен ресурс през следващите 7 години.

Автор: Светослав Загорски