Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) ще изработи становище за подобряване на ефективността на политиките на Европейския съюз в областта на малките и средните предприятия (МСП). Това ще се случи по предложение на главния секретар на АИКБ и заместник – председател на групата на работодателите в ЕИСК д-р Милена Ангелова. В предложението до ЕИСК тя мотивира убедително необходимостта от такова становище като подчертава, че в резултат ще бъде даден тласък на изработването на по-ефективни политики на ЕС в областта на МСП.
Становището ще бъде изградено на базата на проучване, чиято основна цел е да се оцени ефективността на политиките на ЕС за МСП, да се направят изводи за постигнатите резултати и да се очертаят начините, по които ефективността на тези политики може да се подобри. Проучването също така ще формулира и анализира нуждите на МСП, способността им да се адаптират към постоянно променящата се икономическа среда и степента, в която техните цели могат да бъдат постигнати до момента. Заключенията ще посочат какво трябва да се подобри и ще разработят предложения как трябва да се направи това.
Становището ще се фокусира върху начините за по-добро насочване на дейността на ЕС за развитие и насърчаване на МСП. То ще даде възможност ЕИСК конструктивно да повлияе на политиките в тази област в цяла Европа чрез предоставяне на обективен анализ и практически предложения и препоръки за регулация и иновативни инструменти, които биха могли да бъдат създадени и предоставени на МСП .
В Работната програма на Европейската комисия (ЕК) за 2016 г. липсва акцент върху МСП, и Комисията не е предвидила разработване на специфични действия или инструменти за разработване на политики в тази област.
В хода на подготовката на работата по Становището д-р Ангелова се срещна на 1 март 2016 г. с директора на Програмата за конкурентоспособност на малките и средни предприятия, 2014-2020 г., по-известна като Програма COSME, г-жа Кристин Шрайбер. Главният секретар на АИКБ запозна г-жа Шрайбер с идеята и целите на Становището, като основните дискутирани теми бяха свързани с:
1. Необходимостта от хоризонтална политика за МСП, подкрепена на национално равнище от проверка дали националните законодателни инициативи спазват принципите за подкрепа на МСП. Ефективно прилагане в практиката на Акта за МСП, на основа на конкретен план за действие.
2. Определение за МСП: Европейската комисия да се върне към отчитането на броя на заетите лица, в комбинация с оборота или балансовото число, така че по-голям брой предприятия в новите страни – членки (като България) да попадат в обхвата на дефиницията;
Твърде широка основа за сегментация – предприятията, попадащи в определението МСП са с твърде различни характеристики и едва ли на техните нужди може да се отговори с единна политика;
Обществените предприятия (с държавно и общинско участие над 25 %) са изключени от дефиницията и следователно – нямат достъп до съответните инструменти за насърчаване на МСП.
3. Различните предизвикателства пред МСП в различните страни – членки - Необходимо е ЕК да отчита повече национални фактори, както и удовлетвореността на крайните потребители на нейните политики;
Броят на одобрените проекти в програмите, за които се кандидатства на равнище ЕС, в пъти по-нисък за новите страни-членки в сравнение със старите (Хоризонт 2020 – инструмент за МСП – одобрени проекти до края на 2015). За Австрия (25), Белгия (12), Германия (88), Франция (67), Швеция (46) and Великобритания (139); за България (1), Чехия (6), Хърватска (1), Кипър (2), Гърция (11), Литва (5).
