След като и през 2012 г. икономиката на България се възстановяваше с по-бавни от очакваните темпове, през 2013 г. ще настъпи по-ускорен растеж, прогнозира главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Според годишния му икономически анализ, положителната прогноза се дължи на факта, че основните пречки, които задържаха растежа през 2012 г. са на път да загубят част от силата си.
На първо място европейската дългова криза е в отстъпление, което доведе до коренна промяна на ситуацията на финансовите пазари, категоричен е експертът. Доказателство за това са възвръщащото се традиционно отношение на инвеститорите към риска, за разликата от защитното алокиране на капитали през изминалите две години, както и възобновеният интерес към развиващите се пазари, предизвикал значителен спад в рисковите премии и цената, на която българското правителство емитира нов дълг.
На второ място, според икономиста, се наблюдава и категорично обръщане на посоката на капиталовите потоци след отчетеното през 2011 г. значимо изтичане на средства, движено от външния натиск за намаляване на задлъжнялостта. Най-важната отчетена тенденция е, че изходящите капиталови потоци, насочвани през банковия сектор отслабват до едва 0.6% от БВП за периода януари-октомври 2012 г., в сравнение с 4.5% преди година.Това отразява значителното подобряване на външната позиция на банковия сектор, където зависимостта от външно финансиране при повечето банки вече беше редуцирана до безрискови нива. Така банките, които ще трябва да продължат да работят по редуциране на зависимостта си от външно финансиране през следващата година ще останат единици. Отчетен е и принос на правителството за подобряване на ликвидността, тъй като то успя да адресира по-голямата част от нуждите си от финансиране за следващата година още през 2012 г. Всичко това не само ще направи достъпа до нови кредити по лесен, но и ще позволи на натоварените с дълг компании да предоговорят по-лесно задълженията си с настъпващ падеж, смята анализаторът.
Трето, в следствие от естествените възстановителни сили на икономиката, се очаква, макар и бавно, частният сектор да започне да увеличава капиталовите си разходи в определени сектори. Така след спад в четири последователни години от началото на кризата и след все по-ясните признаците за стабилизиране в хода на текущата година, очаквам инвестициите за първи път да имат положителен принос към растежа през 2013 г. Важна роля за това ще има и подобряването на усвояването на средства от ЕС - фактор, без който вероятно икономиката все още щеше да продължи да бъде в рецесия.
Успоредно с това домакинствата, които отлагаха покупки за продължителен период от време започват бавно, но сигурно да увеличават потребителските си разходи. Така индивидуалното потребление отчете положителен ръст на тримесечна база в пет от последните шест последователни тримесечия. След като редуцираха общо финансовите си пасиви до 26% от БВП в средата на 2012 г., спрямо все още ниското за стандартите на развиваща се икономика пиково ниво от 31%, достигнато през третото тримесечие на 2009 г., българските домакинствата ще започнат да се чувстват по-сигурни да взимат нови кредити. За това допълнително ще помогне и фактът, че лошите кредити за домакинствата вече достигнаха най-високата си точка и започнаха, макар и бавно да отшумяват, а в същото време процесът на стабилизиране на цените на жилищата вече изглежда е достигнал напреднала фаза.
На трето място, прогнозата е инфлацията да продължи да отслабва, а с това да намалее и негативният й ефект върху покупателната способност на доходите. Инфлацията временно се ускори в средата на текущата година поради движено от еднократни фактори увеличение в цените на електрическата енергия и храните, което има преходен характер и сравнително бързо ще отшуми към края до началото на 2013 г., коментира Павлов.
И накрая, се очаква фискалната позиция на страната през 2013 г. да не оказва тежест върху растежа, което се случва за първи път след фискалното разхлабване от края на 2008 г. и първата половина на 2009 г. След това последва период на фискално затягане, който в началото на 2012 г. позволи на България да стане първата държава-членка на ЕС, която излезе от процедурата по свръх дефицит. Фискалните параметри продължиха да се подобряват през цялата изминала 2012 г., което ще позволи на България да направи през следващата година пауза в процеса на фискална консолидация, тъй като на този етап, предвид на фазата от икономическия цикъл, в който се намира икономиката, няма необходимост да се бърза и да се предприема допълнително фискално затягане. Така през следващата година ще се таргетира дефицит от 1.35% до БВП, при очакван от икономиеския екип на банката по-нисък дефицит за тази година - от порядъка на 1% от БВП, се посочва още в анализа.
