Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | November 24, 2017

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Не се захващайте със земеделие, ако не сте готови за предизвикателства

Не се захващайте със земеделие, ако не сте готови за предизвикателства
Мария Черешева

Цветан Цеков е члeн на управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/ и председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията. Развива собствената търговска марка „Яблена Натура”. Цеков спечели първа награда в категория „Земеделски производител” в конкурса на национално ниво „Най-добра проектна идея” по ПРСР. Проектът му по мярка 121 от Програмата е за изграждане на конструкция против градушки за 230 дка. овощна градина и за закупуване на специализирана земеделска техника. Овощната му градина се намира в с. Радотина, община Ботевград. За предизвикателствата на земеделския бизнес и най-добрите практики в био производството с г-н Цеков разговаря Мария Черешева.

1.       Г-н Цеков, занимавате се със земеделие от 2003 г., като развивате и други бизнеси. Защо решихте да се ориентирате към агробизинеса?

При моите бизнес пътувания в чужбина винаги ми е правел огромно впечатление начинът, по който са организирани и структурирани овощните масиви и лозовите насаждения, както и тяхната естетическа стойност. Така започнах да се замислям за развиването на такава дейност, тъй като в нея има много перспективи.  Имам разнообразно портфолио от бизнеси – търговски, преработвателен, издателски. Всъщност, това е, което ми помогна при фактическото реализиране на проекта, защото, предвид обемите, ако нямаш друг бизнес, просто  няма как да го направиш. Нещата не се случват само с практика и опит, трябват инвестиции. Има оперативни програми, но за съжаление, те до голяма степен са недостъпни поради липса на адекватно кредитиране. Трудностите са не само при създаването на земеделски бизнес – те идват след него, при отглеждането и довеждането до продаване на продукцията. Това не е зърнопроизводство, при което садиш и продаваш на следващата година. Процесът продължава 6-7 години и през това време трябва да можеш да покриваш всички тези разходи, да издържаш финансово всички необходими дейности. А с така организираното „подпомагане” от страна на държавата просто е невъзможно нещата в сектора на плодовете и зеленчуците да се случват. За това говорят достатъчно цифрите – за 10 години продукцията е спаднала със 60% и в момента обработваеми са не повече от 80 хил. декара, като по мое мнение ефективните стопанства не обхващат повече от 20 хил. декара. Това се вижда и в търговските вериги, пазарите, стоковите борси – българска продукция няма.

2.       Вие планирахте да отворите собствени щандове с Вашата продукция с марката „Яблена” в търговските вериги. На какъв етап са преговорите с тях?

За съжаление нашите търговски вериги оказват много сериозна преса върху българските производители и почти не ги допускат. Ако пък ги допуснат, това става при непосилни условия. В един момент те слагат на колене и взаимната работа се обезсмисля. Парадоксът е, че моята стока се харесва и се продава в чужбина. Догодина цялата ми продукция (около 2000 тона) ще бъде изкупена от германска екологична верига, докато в България това не се случва. Тук се смята, че ние сме втора, трета категория. Качеството на моите плодове по цвят, аромат, вкус не се отразява. Държавите с развито консуматорско чувство търсят истинския вкус, органичното производство. В България пък се харестват внесените продукти, ябълки с размер на тикви, а всичко това е хипертрофия, химия. В страните-производителки тази стока не се консумира – тя е на по-ниска цена и се реализира на трети пазари, какъвто е българският.

3.       Значи ние консумираме продукцията, която никой не желае на собствения си пазар?

Абсолютно, точно за това става въпрос. Има парадокс – не се цени родното производство, което е жалко, а благодарение на липсата на държавна политика в този сектор и масирано присъствие на местна продукция на пазара ние и нашите деца започваме да свикваме със стока, която няма същите вкусови качества като българската.

4.       На политически равнище обаче постоянно се чуват призиви „да изберем българското”, въвеждат се държавни стандарти за храните. Можем ли в такъв случай да говорим по-скоро за популизъм, отколкото за оказване на реална подкрепа?

Това е голямата трагедия на този сектор – оказва се, че българските плодове и зеленчуци вървят включване в Червената книга на застрашените видове. Фактът, че не ги виждаме по щандовете, сам по себе си говори достатъчно. Все пак, след няколкогодишни усилия на Асоциацията (на земеделските производителители – б.а), успя да извоюва 15 милиона за държавна подкрепа за производителите на качествени плодове. За съжаление, за сетен път ни излъгаха. До 30 ноември трябваше всеки производител, след проверка на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), да е получил сертификат дали продукцията му е качествена или не, и да е подал бланката си в земеделското министерство. До 21 ноември нямаше инструкции как да се случи това. Ние вдигнахме шум, в резултат от което Министерството обяви, че удължава срока до 11 януари. Сумата е обаче е включена в бюджета за 2012 г., т.е, всички знаят, че тази сума няма как да се прехвърли, след като е останала неусвоена. Така че тези пари вече са имагинерни, мираж…не че те ще съживят сектора. Но за 20 години никой не беше предприемал нищо, и това беше един анонс, един реверанс към нас.

5.       Чувствате ли се излъгани, или случилото се по-скоро се дължи на липса на административен капацитет?

Каквато и да е причината, това е демонстрация на грубо отношение към хората, които се борят да създадат нещо. Ако се дължи на груба грешка на администрацията, то нека тя си понесе наказанието. Но аз смятам, че тук има комбинация и от двата фактора – Министерството си направи един пиар, вдигна шум, и всичко си остана дотам.

6.       В преговорите си за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) България настоява за секторно ориентиране на 10% от сумите по директните плащания, по-конкретно към сектора на плодовете и зеленчуците. Ще се осигури ли по този начин необходимата подкрепа за бранша?

Досега в преговорите с ЕС нито един български министър не е успял да защити адекватно тези сектори. Фактът, че производството на плодове и зеленчуци в България се субсидира на площ, а не както в други европейски страни, е показателен за това. Да, ние имаме общи пазари, но оттам нататък сме в тотална засада. На политическо равнище всички обещания, които досега са хвърляни в общественото и медийното пространство, не са били постигнати. Говорим за държава, която не брани интереса на земеделието си дори тук, на национално равнище. Тогава какво остава за европейско? Ето защо съм убеден, че и в тези преговори ще бъдем ощетени. По какъв начин – предстои да разберем.

7.       Въпреки многобройните бариери пред сектора, Вие все пак избирате да се занимавате с биопроизводство, създавайки най-голямото био стопанство в България.  По принцип у нас биопроизводството по-скоро се свързва с малки като мащаб стопанства. Защо се насочихте към този сектор и то  – в такъв мащаб?

Насочих се към този сектор след внимателни проучвания, които показаха, че нишата е огромна, и че тогава, преди 6-7 години, тепърва ще се развива. Тогава у нас не се говореше за биопроизводство, но аз знаех, че нещата тепърва ще се случват. Ето че в последните години се появиха редица малки био магазинчета, в големите вериги супермаркети има щандове за органични продукти. Пазарът ни ще се развие като в западните страни – ще има цели големи супермаркети само за био продукти. Има и друг фактор – самият факт, че произвеждаш изцяло чиста, органична продукция, е предизвикателство. А аз, като производител, искам да създам нещо, което от една страна да е напълно истинско, а от друга да се отличава със своите параметри като вкус, визия. И това се получава – ние подбираме клиентите си, нашите плодове се харесват. Всичко това говори, че вървим по правилен път и това, което е заложено, донякъде е било постигнато. Не трябва да забравяме, че западният потребител изцяло се е насочил към консумацията на органично производство и този сектор поддържа годишен ръст от 15-20% процента на развитите пазари. Надявам се това да се случи и в България.

8.       Разкажете ни малко повече за параметрите на самото стопанство и стъпките, през които преминахте, за да го изградите.

Самото стопанство е с параметри от 600 декара, като около една трета (230 от тях), са покрити със система против градушки. Проектът костваше много време и нерви, но вече е факт. Системата представлява покрив на открито, като тази технология се използва от около 7-8 години в Италия. Мрежата не пропуска ултравиолетовите лъчи, предпазва от градушки и вредители, увеличава обагрянето на плодовете и подобрява вкусовите качества – това е страхотно решение, задължително за всеки, който иска да се занимава професионално с такъв бизнес. В Европа технологията започва да се използва масово – в Италия, Германия, Швейцария. Тази година ние успяхме да видим реалния ефект от нея – на няколко пъти продукцията ни беше 100% опазена от градушка. А като цяло това беше лоша година – почти няма производител, останал незасегнат от студове, слани, лоша зима.

9.       Какъв е общият обем на инвестицията и как я съ-финансирахте?

Инвестицията е в размер на 1. 52 млн. лв. ,като Програмата за развитие на селските райони финансира 65% от стойността на проекта. Ние тук (Ботевградско – бел. авт.) се намираме в облагодетелстван район, поради което получаваме по-голямо съфинансиране.  Но трябва да се има предвид, че субсидията се изплаща след финализиране на проекта. Ето защо ние си осигурихме финансиране със собствени средства и чрез банкови кредити.

10.   Разбрахме също така, че планирате да затворите напълно цикъла на производство? На какъв етап са тези Ваши намерения и какво предстои?

Преди един месец завършихме строителството на голямо плодохранилище, в което могат да се съхраняват 2000 тона продукция. Това ни прави доста независими от капризите на търговците и на времето. Знаете, че плодовете се берат през септември-октомври, а продукцията се реализира на добра цена след Нова година. С влошаването на времето, ако не е съхранена добре, реколтата може да бъде загубена напълно. В този смисъл, почти сме успели да затворим цикъла. В момента проектираме и фабрика за производство на прясноизцедени сокове с трайност до 6 месеца, като доизясняваме от къде да бъдат доставени машините. Причината е, че искаме сокът да бъде с качеството на току-що изцеден, което налага и иновативна технология с вакуумно нагнетяване. При нея напълно се съхраняват полезните съставки – така, както сокът е изцеден. Надяваме се догодина да започнем и това производство, защото интересът е огромен.

11.   Спекулира ли се с цените на биопроизводството?

Действително биопроизводството е по-скъпо, тъй като реколтата е по-малка. В този смисъл е нормално цената да е по-висока, но не чак толкова, колкото е на пазара. Така че може да се каже, че има и много сериозен спекулативен момент.

12.   Бихте ли споделили своите добри както и някои от предизвикателствата, които трябваше да преодолеете по пътя към развиването на успешно и иновативно стопанство?

Предизвикателствата започнаха от самото начало. Фактът, че трябва да реализираш проекта си в условията, които предлага нашата държава, сам по себе си е предизвикателство. За съжаление, няма институция, която да не ми е попречила по някакъв начин, най-вече с бездействието си. Например, от 3 месеца и половина не мога да завърша базата си за електроразпределение, да си включа тока. Но да не се отклоняваме от темата. По отношение на самата градина от самото начало подходихме доста комплексно, сравнявайки практиките в Австрия, Германия, Полша, Италия, Сърбия, Македония – водещите в този тип производство и създадохме един микс от тях. Така създадохме планинско насъждение, за което представителите на Аграрния институт в Пловдив заявиха, че е „мисия невъзможна” и ще бъде провал. Факт обаче е, че нещата се случват, и то много успешно, защото адаптирахме най-добрите модели към нашите нужди. Използвахме и отлично подготвен екип от консултанти. В България беше заложено развитието на такъв тип планински масиви по стари и доста неефективни технологии и точно там се късаше връзката. Затова ни се наложи да работим със специалисти  от чужбина, които да ни консултират. Иначе друга интересна практика е, че внасяме почвени бактерии от Русия и САЩ, които влагаме в почвата. Те разграждат биологичната маса, която добавяме допълнително. По този начин съкращаваме процесите на биологично разлагане – ако нещо се разлага за 3-5 години, по този начин се разгражда за 12 месеца. Съществуват множество допълнителни подробности, които отличават нашите плодове. Не на последно място, обаче, са самите климатични особености на района, благодарение на които те имат много специфичен аромат и нюанс. Но това може да се постигне в цяла България, стига човек на знае как. Ние можем да храним цяла Европа, но за съжаление не го правим и го изпускаме като възможност.

13.   Какво бихте посъветвали другите предприемачи, решили да се занимават със земеделие?

На първо място, бих ги посъветвал много точно да прецизират идеята си и да се консултират с правилните хора, които да им дадат точните съвети, за да не тръгнат в погрешна посока.  Специално в този бизнес, ако направиш една грешка, след 4-5 години ще разбереш, че тя е била фатална. Иначе бих им препоръчал най-вече много смелост. Също така, да използват умело, целенасочено и разумно възможностите на еврофондовете, защото по този начин могат да постигнат сериозни резултати. Но не го препоръчвам на хора, които не са свикнали да се борят с предизвикателства, защото в момента, в който нещата не потръгнат, а вече са взети кредити, се стига до фалит.

 

Добави коментар