„Най-голямата пречка пред имигрантите е недостатъчната интеграция, поради което се налага подобряване на комуникацията на проблема между самите тях, държавата и приемното общество”, заяви Борислав Гаврилов, ключов експерт по проекта „Информационна кампания за имиграционния феномен“ на пресконференция за старта на инициативата. Проектът, който се изпълнява от издателя на сп. ENTERPRISE Интернешънъл Трейнинг енд Дивелопмънт Център ООД, цели широка обществена информираност за провеждането на последователна и дълготрайна политика за гарантиране на правата на имигрантите (граждани на трети държави) и за гарантиране на тяхната успешна интеграция в българското общество.
Инициативата е финансирана по линия на Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни чрез Министерство на труда и социалната политика на Република България. Общата сума на бюджета за изпълнението на проекта е 69 983.76 лева.
„Проектът ще се реализира в срок до 30 юни 2012 г. и неговите цели са да установи продължително и ефективно действие и развитие“, обяви Ева Любомирова, издател на сп. ENTERPRISE и ръководител на проекта.
Дейностите по проекта включват среща с държавните институции, отговорни за гражданите на трети страни, както и дискусии с имигранти, които ще имат възможност да споделят проблемите и трудностите, пред които се изправени, и да се запознаят с основните си права и задължения като пребиващи у нас. Ще бъде организиран и Ден на имигранта, посветен на българската култура и традиции, както и ще бъде осъществен подробен медиен анализ на напредъка до момента в отразяването на имиграционния феномен.
„Обикновено гражданите на трети страни емигрират по две причини. Първата е свързана с техния етнически, културен, социален статус, те обикновено търсят бежански статут, докато втората и по-разпространена категория са тези, които напускат страните си по икономически причини. търсейки по-добри условия за работа. През последните години се наблюдава ръст на имигрантите у нас от трети страни – Турция, Близкия изток, Иран, Ирак, като част от тях ползват България като транзитна зона по пътя им към Западна Европа”, коментира Николай Ярмов, ключов експерт по проекта. По думите му, друг български феномен е, че статистиката за имигрантите, особено за нелегалните, е непълна и неточна по отношение на техния брой и заетост, а отделно от това и закона за регистрацията им отнема дълго време. Някои от тях се вливат в сивата икономика или се занимават с криминална дейност, но други започват свой собствен бизнес, което от своя страна създава добавена стойност за българската икономика.
Не можем да говорим за профил на имигранта – част от пребиваващите у нас са хора с висше образование и семейства, търсещи по-добро поприще и реализация, други са по-слабо образовани, и т.н., категорични бяха експертите. Според тях обаче имигрантите могат да се разделят на географски принцип в различните региони. Например, София привлича по-голям поток от страни като Китай и Близкия изток, докато във Варна повече са гражданите на бившите Съветски републики, в Пловдив – арменците, и др.
Според Ярмов медиите играят основна роля в интеграционния процес: от една страна чрез тях информацията достига до обществото, а от друга те информират и запознават самите имигранти с българската култура и традиции. Именно затова проектът предвижда и изготвянето на стратегически насоки за разпространение на информация за политиката по интеграция на имигранти.
