Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | November 24, 2017

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

Един фермер срещу агросубсидиите

Един фермер срещу агросубсидиите
Мария Черешева

Красимир Кумчев е собственик на фирма „Агропродукт груп” ООД – село Трилистник, Пловдивско. Компанията е ключов производител на ябълки, череши, пипер и тютюн. Г-н Кумчев е член на  Асоциацията на земеделските производители в България и носител на наградата от конкурса за Южна България „Фермер на Тракия”. За трудностите и перспективите през сектора на плодовете и зеленчуците у нас, както и за проблемите със сибсидирането на земеделието на национално и европейско равнище с него разговаря Мария Черешева.

Г-н Кумчев, притежавате дългогодишен опит в областта на овощарството. Наблюдава ли се положителна промяна в развитието на отрасъла в резултат от присъединяването на страната към ЕС?

Някои от секторите в земеделския отрасъл се развиват много добре, благодарение именно на европейското финансиране, други бележат известно развитие, докато при трети се наблюдава трайна тенденция към западане. В последната категория спадат секторите на плодовете и зеленчуците и животновъдството. Tова не е по вина на нашето правителство, а просто такава е европейската селскостопанска политика – средствата се разпределят по неправилен начин и земеделието не се развива по експанзивен път. От друга страна, факт е, че се полагат усилия от страна на българското земеделско министерство, но ние трябва да гледаме не положените усилия, а постигнатите резултати. А какви са резултатите? 85% от плодовете и зеленчуците на българския пазар са вносни. Това е много тревожно, тъй като този сектор има капацитета да генерира голям брой работни места, и то такива за най-нискоквалифицираните работници. Тези хора, основно са без завършено начално образование и ако не са заети в такива трудоемки сектори, директно отиват на пазара на труда и тежат на бюджета.

Колко на брой са заетите във Вашето земеделско стопанство?

Постоянно заетитре са 8 човека, а в кампаниите (от май до края на септемрви) временно заетите стигат до 30-50 човека. Все пак земеделският сектор има сезонен характер.

Твърди се, че в резултат от схемите за земеделско субсидиране, в момента у нас най-печелившо е зърнопроизводството. Най-перспективно ли е обаче то и какви са предимствата на отглеждането на плодове и зеленчуци?

Разходите на декар в зърнопроизводството са около 100 лв. При 30 лв. субсидия и при равни други условия, тези 30 лв. му осигуряват 30% рентабилност. В същото време, в плодовото и зеленчуковото производство разходите на декар са около 1000 лв. и съответно със същия размер на субсидията се постига около 3% рентабилност. С други думи, за една година зърнопроизводителите получават толкова пари, колкото овощарите и зеленчукопроизводителите – за 10. Тук се правят непрекъснати опити от страна на правителството да противопостави двата сектора, което не е правилно. Напротив, зърнопроизводството трябва да продължи да се развива по същия начин, но трябва да бъдат намерени подходящите икономически инструменти за адекватно стимулиране на плодово-зеленчуковия отрасъл. Това трябва да се случи, за да не изпадаме в абсурдната ситуация цяла зима да ядем домати от Йордания, където 80% от територията е пустиня и само 3% е годна за земеделие. За сравнение, в България този процент е 51%. 2012 г. е първата година, в която български домат не можеше да бъде намерен в нито една търговска верига. Това отново ни навежда на мисълта, че усилия се правят (тази година бяха отпуснати схеми за субсидиране на плодовете и зеленчуците), но тези усилия не решават кардинално нашия проблем.

В същото време, нашият сектор предлага много висока добавена стойност, а когато продукцията ни влезе в преработвателната промишленост, се добавя нова стойност. Ние направихме така, че със загиването на отрасъла на плодовете и зеленчуците, нямаме и хранителна промишленост, защото тя има нужда от качествена суровина. Трябва да се осъзнае, че вдигането на крака на сектора ще има огромен икономически и социален ефект.

Какво ще реши генерално проблема?

Трябва да се намерят икономически инструменти, които да изравнят рентабилността в овощарството и зеленчукопроизводството с тази на зърнопроизводството. Оттам трябва да се създават работни места и да се обучат кадри в сектора, защото дори и да решим проблема с доходността, ще стигнем до проблема с липсата на кадри – както на високо, така и на най-ниско ниво. Плодовете и зеленчуците изискват специфични умения, които няма как да се създадат от днес за утре. Първо обаче самият сектор трябва да стане привлекателен. А фактът, че секторът се намира в толкова тежко положение, се отразява пагубно на възможността за модернизиране на нашите стопанства, за вкарване на нови технологии – ние изоставаме технологично. Неслучайно нашите колеги зърнопроизводители имат най-модерните машини според световните и европейски ресурси – трябва да притежаваш ресурс, за да можеш да си в крак с новите технологии в съответния сектор.

Аз предлагам като решение държавата да не дава пари на стопанствата предварително, а според постигнат резултат. В края на годината всеки фермер да представя всичките си документи за реализирана печалба, платено ДДС и т.н., срещу което да получава определени субсидии. Така секторът ще излезе на светло, ще си плаща ДДС-то и държавата просто ще дава необходимия ресурс, за да се чуства фермерът защитен. Защото в сегашните условия постоянно се лъже – за декари, за засята площ. Правят се едни замазки, за да се получат едни пари. А това не върши работа на никого.

В тази ситуация не предлагат ли европейските програми необходимата подкрепа?

За покриване на ябълкова градина с мрежи против градушка, са необходими средства от порядъка на 3000 лв. на декар. За моето стопанство от 100 декара за необходими 300 хил. лв., а по Програмата за развитие на селските райони аз мога да получа финансиране в размер на 120 хил. лв. Това означава, че аз трябва да разполагам със 180 хил. лв. собствен ресурс, които да вложа. Дори и възползвайки се от европейските програми, един фермер трябва да има достатъчно високи собствени ресурси, за да може да влезе в час с модерните технологии.

Вашата компания произвежда ябълки. Каква част от продукцията Ви е за вътрешния пазар и каква – за износ? Кои са основните предизвикателства пред местните производители да реализират продукта си у нас?

Да говорим за износ е излишно, при положение, че 85% от стоката на местния пазар е вносна, т.е, ние не можем да задоволим търсенето. Ако се налее достатъчен паричен ресурс в сектора и стигнем до пълно задоволяване на вътрешното потребление, едва тогава можем да мислим за износ. А интерес към българските плодове и зеленчуци има. Миналата година аз направих един съвсем малък износ за Индия, след което партньорите ни там изразиха готовност да изкупят цялата ни ябълкова продукция – 25-30 хил. тона. България произвежда около 25 хил. тона ябълки годишно, а консумира около 100 хил. тона, т.е., ние сме много далеч от задоволяне на собствените си нужди.

На какво се дължи това?

На земеделски форум наскоро в София стана ясно, че извън субсидиите, които гръцките фермери получават по линия на европейските директни плащания, те са бенефициенти и на държавна субсидия от 300 евро на декар. При нас субсидията е 30 евро. Ако сравним българския и гръцкия производител, то средствата, които гръцкият получава годишно, местният може да достигне за 20 години. Чак тогава българският производител ще може да продава на цената, на която би искал. В средата на май т.г. една търговска верига изрази готовност да изкупи нашето зеле за цена от 7 стотинки на килограм с транспорта до София. За нас това е невъзможна цена, но търговецът предложи да покаже фактура за цената на вносно зеле от Македония за 7 стотинки с доставката до София. И с вода да върви превозното средство, няма как да достави стоката на тази цена. Това е пример, който подсказва за какво субсидиране говорим в другите страни, дори и тези извън ЕС, каквато е Македония. Това няма как да се случва без сериозна финаносва инжекция. Аз обаче не упреквам търговеца, тъй като и аз да бяях на негово място, щях да купя няй-евтината стока.

За да излезем от това положение имаме две опции – или да изравним субсидиите с тези на другите, или тоталното им премахване на субсидирането навсякъде. Тогава, на чисто пазарен принцип, ще печели този, който е най-добър.

Това решение обаче трябва да се вземе на европейско равнище…

Аз неведнъж съм казвал, че европейската земеделска политика е тотално сбъркана. Мои колеги от Италия споделиха, че там основен проблем на селскостопанския сектор е застаряването на фермерите. Тоест, дори и в една стара държава членка на ЕС, земеделският отрасъл не е атрактивен за по-младите. Това означава, че самата обща селскостопанска политика не е ефективна. Ако беше ефективна, в старите държави членки щеше да има резултат от това, а такъв няма. Така че това, което ние постоянно повтаряме – че след 2, 3 или 5 години, когато евентуално достигнем субсидирането на старите членки, ще се оправим, просто не е вярно.

Да се върнем на Вашия бизнес. От години дружеството Ви предлага уникален за българския пазар продукт – бутикови ябълки с персонифицирано послание – пожелания, корпоративни лога, и т.н. Съществува ли достатъчно голям интерес към такъв тип бутикова продукция?

Тази дейност ни носи добър имидж. Самият факт, че е бутикова продукция предполага, че е скъпа и потребителите й са много ограничени. Идеята ни дойде преди 7 години, като я патентовахме преди 5. Основните клиенти на нашите бутикови ябълки са корпоративни клиенти и в по-малка степен физически лица. Корпоративните клиенти намират бутиковата ябълка за много добър начин да рекламират компаниите си, а физическите лица – да отправят лични послания към близките си за конкретен повод чрез един нестандартен подарък. Разбира се, за бизнес в пълния смисъл на думата не можем да говорим, но бутиковата ни продукция безспорно е тръпка, както за нас, така и за клиентите ни.

Бихте ли посъветвали съвременнните млади предприемачи да започнат да се занимават със земеделие и какво трябва да знаят те, ако направят този избор?

Моето мнение е, че секторът има огромно бъдеще поради една основна причина. Световното население вече надхвърли 7 млрд. По данни на специалисти се очаква и петролът да свърши, и като цяло ресурсите намаляват. Ето в бллизките години именно тези, които произвеждат храна, ще бъдат богатите хора по света. Трябва обаче да има усещане за мисия, за перспективен бизнес – както у младите хора, така и у управляващите. Защото при нашите климатични условия и почвена среда, няма по-перспективен бизнес от земеделието.

Повече за дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС,. настроенията в Брюксел и пълният коментар на г-н Кумчев за алтернативните на директното субсидиране на сектора можете да прочетете в новия брой на списание ENTERPRISE за м. ноември и декември, който ще бъде на пазара на 14 ноември.

Добави коментар