Image Image Image Image Image Image Image Image Image Image

ENTERPRISE | October 15, 2018

Отиди най-горе

Най-горе

Няма коментари

България е начело по ръст на фирмените фалити в цяла Централна и Източна Европа

България е начело по ръст на фирмените фалити в цяла Централна и Източна Европа
Мария Черешева

През 2012 г. в България са открити общо 1339 производства по несъстоятелност на компании при 390 година по-рано, с което е отчетен рекорден ръст от 243.3% на годишна база.Това поставя страната ни на първо място по брой на фирмените фалити за 2012 г. сред 12 страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изследвани от международния кредитен застраховател Кофас (Coface).

Основните причини за значителния брой на компаниите, обявени в несъстоятелност у нас, са високият финансов и оперативен ливъридж, високите финансови разходи, нестабилните цени на суровини и ниската ликвидност. Освен това, проблем остават неефективните процедури по несъстоятелност, характерни с непредвидимост на датата на неплатежоспособност, продължителност (особено що се отнася до големите предприятия), както и чести измами и трансфери на активи, свързани със съществуващи вратички в законодателството. Става дума за все още легално допустимото обявяване на фалит със задна дата, което значително ощетява кредиторите.

Средно приключването на една процедура по несъстоятелност от българското правораздаване отнема между 3 и 3.5 години – период, който не бележи съществени промени през последните 10 години. Това означава, че огромния ръст на фалитите през миналата година всъщност се дължи на процедурите, започнали още с избухването на световната криза през 2008-2009 г. Ето защо, анализаторите на Кофас прогнозират и по-нататъшен ръст през 2013-2014 г., когато ще приключат производствата, стартирани в пика на кризата у нас през 2009-2010 г.

Най-засегнатият от фалити сектор на икономиката през 2012 г. е строителството, веднага след което се нареждат товарният автотранспорт и бизнеса с недвижими имоти,  търговците на дребно, както и различни производства, сред които се откроява капиталоемката текстилна промишленост. На другия полюс за отраслите с висока добавена стойност, при които почти не се наблюдава неплатежоспособност. Това са ИТ секторът, фармацията, търговията с горива.

В топ 5 на най-големите компании в несъстоятелност през 2012 г. начело е производителят на желязо и стомана Камет ЕАД с пасиви в рамер на близо 158 млн. евро, следван от Въгледобив Бобов дол ООД, Прециз интер холдинг ЕАД, Агробиохим ЕАД и Кремиковци Трейд ООД.

Препоръките

Българските фирми се нуждаят от диверсификация – те трябва да излязат от региона, който като цяло е проблемен, и да търсят нови пазари, коментира председателят на Асоциацията на българските износители Иво Тодоров. Той обаче предупреди фирмите да бъдат предпазливи и да не разчитат само на един пазар, към който да насочват стоките си. Като най-„опасен” партньор изпълнителният директор на Приста ойл посочи Русия, чиято икономика е подлагана на постоянна държавна намеса, по подобие на турската.

Същевременно, необходимо е компаниите да работят сериозно по посока на маркетинга и продажбите, да си създават лоялни клиенти чрез индивидуален подход, препоръча още Тодоров.

Към държавата той отправи призив да реформира законодателството в областта, както и да започне да се издължава на фирмите, много от които са малки и средни предприятия, неспособни да понесат проблема с отложените плащания. Тодоров е на мнение, че трябва да се  работи и в посока на подобряването на услугите на данъчната администрация, най-вече по отношение на скоростта на връщане на ДДС.

Останалите от региона

Анализът на несъстоятелността в страните ЦИЕ показва тревожни тенденции в целия регион, като средно в 12-те държави фалитите нарастват с 3.5%. Най-значителен е скокът в България, Хърватия (175%) и Словения (39.2%), но ръст на производствата в несъстоятелност се наблюдава и в по-силни икономики като Словения и Полша. Лидери по положителни резултати пък са Латвия, Естония и Украйна, при които броят на фалиралите фирми отбелязва спад. Сред „отличничките” се нарежда и Сърбия, отчитаща спад на компаниите в несъстоятелност от 43.8%. Това обаче се дължи изцяло на влязло в сила правителствено постановление, според което прилагането на автоматичната несъстоятелност (причина за много заличавания от регистъра на стопанските субекти през 2010 и 2011 г.), е било преустановено през 2012 г.

 

Добави коментар