Нововъзникващите технологии – бизнес помощници или скритата заплаха за сигурността?

cyber1

Антон Пулийски*

Информационната сигурност винаги е била интересна тема за корпорациите, доколкото информацията е един от най-ценните ресурси. Независимо от формата, под която бива съхранявана, нейното опазване е приоритетно с оглед осъществяването на нормалната бизнес дейност.

Във връзка с нарастващия брой на кибер атаките, в последната година сме свидетели на сбъдването на много от мрачните прогнози. Публично достояние стана информацията за пробиви, водещи до кражбата на лични данни на стотици милиони клиенти на огромни структури. Бяха разкрити многобройни нови начини за злоупотреба при установяването на уязвимости в информационните инфраструктури. Специалистите сочат като един от основните виновници за кибер атаките неправилната или не добре планирана интеграцията в бизнес процесите на нововъзникващите технологии като интернет на нещата (IoT), изкуствения интелект, cloud-базираните услуги и т.н.

Нови предизвикателства пред кибер сигурността се появиха с напредъка в областта на изкуствения интелект

и непрекъснато разкриващите се нови сфери с възможната му приложимост. Използването му за автоматизиране в различни сфери - например в здравеопазването - все още предизвиква разпалени дискусии и противоречиво обществено мнение, въпреки обещаващите резултати от проучванията. Още по-интензивни и крайни са твърденията за опасността, криеща се зад увеличаващата се функционалност на роботите съчетана със слабите стандарти за сигурност, както и нарастващата употреба на интернет на нещата. Но преди да бъдат заклеймени нововъзникващите технологии като заплаха за информационната сигурност, трябва да се разгледат различните аспекти на въпроса.

Най-голяма полза от развитието на тези технологии се проявяват в употребата им от бизнеса, който се стреми към модернизация и конкурентоспособност, както и към по-скоростни комуникационни канали. Един от начините да се постигне това е чрез почти непрекъснатата интеграция на нови решения, например платформи за размяна на информация и бързи съобщения, или пък услуги за отдалечено съхранение на файлове, с цел по-бързо вътрешно организационно достъпване на ресурсите и пр. Тази постоянна актуализация на процеси и внедряване на нови решения води до слабости в сигурността, което дава своето отражение върху организациите. При това каскадно технологично  наслагване става въпрос за разлика между стандарти от различни поколения, както и за коренно различни протоколи (системи от правила за комуникация) и структури за пренос на информация.

Добрата новина е, че дилемата, при която от едната страна е стремежът на бизнеса за модернизация, а от другата – технологичните предизвикателства към опазването на сигурността на информационния обмен, има доста ефективно решение, свързано с човешкия фактор. Той играе значима роля в процеса по

обезпечаване на информационната сигурност.

Тук не става въпрос за намаляване на небрежността или противодействие на техниките за социален инженеринг, а за информираност, съчетана с адаптивността на хората към новите възможности.

В доста организации информационната сигурност бива приемана като дейност, която се развива само в един специализиран отдел и няма общо с останалите служители. Това е нагласа, която е остаряла и трябва да бъде осъвременена. Информационната сигурност от организационна гледна точка трябва да се разглежда не като отделен процес, поставен наравно с останалите в хода на развиване на дейността, а като аспект, който се наслагва спрямо всички други. В светлината на техническото изпълнение пък не би следвало да се разчита на един единствен защитен механизъм, а за добре планирана сегментирана система, съставена от защитни линии, които в своята цялост се грижат за информационната сигурност в рамките на всеки процес, съобразно неговите специфики.

От особена важност е хората, ангажирани с информационната сигурност да са актуално информирани и да имат стремеж към непрекъснато придобиване на нови знания и умения по повод на комплексно използваните продукти от организацията.

Много често се задава въпрос, дали имам списък от услуги или приложения, които са препоръчителни за употреба, поради тяхната надеждност. Отговорът е отрицателен, тъй като  това питането е формулирано в неправилна посока.  Въпросът би следвало да бъде: “Какво трябва да знаем при употребата на приложенията и услугите, с които работим за да постигнем възможно най-висока защитеност в процеса на работа?“. Самото използване на повече от един продукт при осъществяване на дейността на компанията, поражда необходимостта от съобразяване на много аспекти. Когато става въпрос за добавянето на нови и не напълно тествани решения процесът се усложнява още повече.

Предотвратяването на заплахи за сигурността, породени от използването само на конкретен продукт се разрешават предимно от самите производители или предлагащи услугата в рамките на поддръжката на продукта. Единственото необходимо действие от страна на бизнес потребителя е да закупи продукта и да го актуализира редовно.

Различно е положението, когато става въпрос за комплексна употреба на множество приложения или услуги, с цел разширяване на обхвата на функционалността. Тогава вероятността за компрометиране на сигурността се покачва експоненциално, като човешкия фактор играе много значима роля.

Информационната сигурност е област, в която се учи непрекъснато. Познанията и опитът на специалистите диктуват изграждането на цялостната политика по сигурността. Необходимо е да се обърне внимание и на грижата за добра и адекватна информираност на останалата част от персонала. Само когато познанията са споделени по подходящия начин те могат да бъдат полезни за компанията.

Голяма част от провежданите вътрешно организационни обучения са бланкетни. След тях не се предприемат действия за проследяването на ефективността и ефикасността им. Това води и до липсата на представа у самите служители за важността от спазването на установените правила. При спазването на базовата кибер хигиена (процедурите и стъпките, които се предприемат от потребителите на компютри и други устройства, за да поддържа и подобрява сигурността на системата) успешността на кибер  атаките може да се намали два пъти.
Сред често срещаните грешки

са многократно използване на еднакви пароли, споделянето им, дори и вътре в организацията, достъпът на корпоративни ресурси през незащитени безжични мрежи с цел по-голямо удобство и не надлежно водене на дневник на инциденти. Все по-често срещана е и употребата на личните умни устройства във вътрешните корпоративни мрежи. Голямата достъпност на тези устройства доведе до тяхната масовост и превръщането им в неразделен аксесоар и “уплътнител” на свободно време, което от своя страна открива все по-голяма пролука във фирмената сигурност.

За да не се допускат подобни грешки, е  необходимо да се изградят основни понятия за информационна сигурност и кибер хигиена, които да бъдат осъзнати от служителите през призмата на общата стратегия на организацията. Сигурността не е запазена територия само за назначените специалисти в областта, тя е отговорност на всички участници в бизнес процеса и това трябва да бъде разбрано най-напред от ръководството.

Кои са добрите практики, която една компания трябва да следва и върху какви теми да се съсредоточи, четете на страниците на сп. Enterprise.

 * Aнтон Пулийски e юрист с над десет годишен опит в сферата на сигурността, информационните и нововъзникващи технологии. Независим консултант по информационна сигурност, системи за управление на сигурността на информацията (ISO/IEC 27001:2013), управление на риска(ISO31000:2018).

 

Споделете:

Сходни статии

Присъединете се
към 12 257 читатели

ENTERPRISE е прецизно таргетирано B2B печатно издание за практически бизнес и интелигентно управление.